Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спасители по морето: До края на август дума не може да става за плаж! Ето защо е опасно
  • Новини

Спасители по морето: До края на август дума не може да става за плаж! Ето защо е опасно

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
dfhfhtrhrtrtrr.png

Спасители по родното Черноморие отправиха предупреждение към летуващите за опасно море, в което не е препоръчително да се къпем – най-вероятно до края на август.

Става дума за силни ветрове и големи вълни , които в момента вилнеят по бреговете на Черно море, пише „Флагман“. Плажовете продължават да пустеят, а тенденцията е това да продължи до края на август, а след това нещата да се нормализират навсякъде. Така че, отпишете морето през август , ако сте планирали такова, просто няма да става за нищо.

Затова – наблегнете на септемврийската почивка по нашите морски ширини.

До вчера водната маса се бунтуваше предимно на юг, където „затвориха“ плажовете, а червеният флаг гордо се вееше навсякъде от спасителните вишки. Е, днес нещата са такива и на север, където големи вълни заливат плажните ивици, а хората предпочитат да намерят друг вид занимания, вместо да седят на пясъка и да се чудят дали ще ги залее някоя вълна или не.

Разбира се, заведенията на плажа също понасят сериозен удар, тъй като също са празни, надявайки се на посещения в късните часове на деня.

Има места, на които до преди дни нямаше обособени спасителни постове, но сега вече ги има и тях – поради обясними причини. По един човек стои на своя пост, предимно в ролята на пъдар, за де предотврати някое идиотско хрумване на един или група смелчаги. Поне в работно време – от 8:00 до 18:00.

Може и да става за плаж някъде, но силният вятър и оскъдното слънце, които трудно си пробива път през гъстите облаци, надвиснали над родното Черноморие, допълнително слагат „ръчна спирачка“ на летовниците. От днес никъде не разрешават и на кайтсърфистите да се наслаждават на вятъра и вълните.

Местни жители разясняват, че тенденцията е след 5 август вятърът да се обръща и това да е едни от причините морето да не става за къпане и да е твърде бурно, пише Лупа. Затова съветват да се ходи из коруртите ни през юни, юли и септември.

„Просто пари на вятъра“, споделя Георги Киндеров – местен спасител, който от дълги години бди за реда на плажа. Той обърна внимание и на мъртвото вълнение, което е много характерно за тази част от сезона.

„За да няма интерпретации и спекулации с изказа – това, което наблюдавате от неделя насам, е ветрова вълна с висок бал и сила! След като падне ветровата вълна и морето привидно се укроти и утихне, енергията от нея остава под водата със същата сила и интензитет до пълното му притихване!

Тогава именно е мъртвото вълнение и опасността за плажуващите е голяма, защото привидно спокойното море без вълнение отгоре и видимо за нас, може да те завлече за секунди.

Обикновено е нужно от три до пет дни със силна ветрова вълна за да се образува така нареченото мъртво вълнение, което обикновено продължава около 2-3 дни. Бъдете внимателни и умни, просто е“, съветва Жоро.

Във вторник на доста плажове в страната беше невъзможно да се стои спокойно – дали заради вятъра, дали заради големите вълни, които връхлитат пясъка.

Варна, Шабла, Бяла, Обзор, Слънчев бряг и Свети Влас също се разбунтуваха и започнаха да правят компания на Равда, Несебър, „Хармани“ и Централният плаж в Созопол, Бургас, Поморие, Лозенец, Силистар, Черноморец, Крайморие, Синеморец, Атия и т.н.

Continue Reading

Previous: Проф. Ридцорф: Писна ми да мълча, казвам истината за българката Стефка Костадинова, скочи 226 см. в Рим, има документ
Next: Догодина ще видим минимална заплата от 930 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.