Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спасител разкри: Няма по-опасно от Черно море
  • Новини

Спасител разкри: Няма по-опасно от Черно море

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
fadsgdgergerg.png

Течения като нашите, които дърпат навътре, няма и в океаните

КОЙ Е ТОЙ

Желю Костадинов е на 38 г. и е старши спасител на централния плаж в Бургас. Преди 8 години осъзнава, че призванието му е във водата и променя целия си живот, изкарвайки курс за воден спасител. Доброволец е и в Българския Червен кръст, където прави различни обучения и помага на деца.

– Г-н Костадинов, 9 души се удавиха в последните 2-3 дни по Черноморието. Какво да правим, ако попаднем в мъртво течение?

– Първо, преди всичко, хората трябва да се поинтересуват какви са условията на плажа – ако е охраняем, спасителите винаги са на разположение, за да информират всеки, а ако е неохраняем – да огледат водната повърхност. Ако има големи вълни, мястото трябва да се избягва. Теченията много трудно могат да се познаят от нетренирано око, затова призовавам хората да посещават само охраняеми плажове. Ако попаднете в мъртво течение, трябва да запазите самообладание. Хората, които знаят какво да правят в такива ситуации, в 99% от случаите се спасяват. Няма нужда да плувате с всичка сила против течението, губейки своите резерви от енергия. Трябва да се плува не към брега, а настрани, успоредно на плажа.

– Можем ли от брега да разберем, че има дънни ями?

– Не, това няма как да се разбере. Необходимо е да се обходи самото дъно и ако се усетят дънни ями, това означава, че има подводни течения. Ние, спасителите, всяка сутрин влизаме във водата, за да проверим дъното и така разбираме къде не трябва да допускаме да влизат хора във водата. Освен това съветвам плажуващите да избягват неравното дъно.

– Какво ще се случи, ако вятърът изведнъж смени посоката си и стане поривист?

– Това е от значение, ако човек е на някакво плавателно средство тип дюшек или пояс. Колкото по-обемно е самото средство, толкова по-голяма е площта, която грабва вятърът и съответно отплува по-бързо. Точно затова при жълт флат е забранено да се влиза с надуваеми предмети, тъй като когато човек е върху него и тръгне да го гони, може да изпадне в беда.

– Какви инциденти се случват по плажа извън водата?

– Имали сме много случаи на припаднали хора, дехидратирани, с епилептични пристъпи, дори и престъпления от битов характер. Последният по-страшен инцидент беше миналото лято с едно дете, което получи епилептичен пристъп. Родителите му изпаднаха в паника и не знаеха какво да правят. Така, с „помощ“ от хората на плажа пробваха да извадят глътнатия език, което е напълно грешно. Реално така те бяха скъсали езика на детето и то се давеше в собствената си кръв. Ако не бяхме стигнали навреме, за да помогнем, едва ли детето щеше да оцелее. В такива случаи главата трябва да се изведе назад, дихателните пътища се отпушват и не е нужно да се прави нищо друго, за да се възстанови човекът.

– Каква хватка прилагате на удавници с агресивно и неадекватно поведение?

– Обикновено хората, които са в паника, винаги реагират по-агресивно. Хватките, които прилагаме, са само ако давещите се успеят да се хванат, защото в противен случай започват да давят и нас. Винаги влизаме със спасително средство, наречено буй, подава се от разстояние на удавника и съответно трябва да се избягва всякакъв досег със самия удавник. Защото давещият се хваща за първото нещо, което види в ръцете си.

– Кой стил на плуване най-често ползвате при спасяване?

– Различно. Преди два дни имахме акция и плувахме няколко от стиловете – гръб, кроул, бруст. Главата винаги трябва да е над водата, за да има постоянна връзка с удавника, за да не изпусне той самия буй или да не изпадне в някаква друга беда.

– Често ли се случват инциденти с хора, употребили алкохол?

– Да, може би повече от половината смъртни случаи са точно заради алкохола и наркотичните вещества. Точно заради това моля плажуващите да не влизат пияни във водата.

– Какво да направим, ако ни се схване крак или ръка, докато плуваме?

– Затова на всички плувци им казваме, че трябва да плуват до ограничителните знаци, защото дори на най-големия плувец може да се случи схващане на мускул. А ако се намира в дълбочина, в зависимост от схващането може да бъде и фатално. Разбира се, ако се запази самообладание и се разтяга самото място, това може да помогне за отпускане на крампата и да се възстанови плавателната способност. Има и схващания на корема, които са изключително редки и при тях няма какво да направи човек. Ако крампите са на крака или на ръката, трябва да изчака да се отпусне.

– Разкажете ни интересни случки от вашата практика на спасител.

– Съвсем скоро имахме една ситуация на централния плаж в Бургас. Имаше много хора и по станцията на всички спасители се чу, че има изгубено дете. То беше отишло при един колега и не знаеше къде са родителите му. Започнахме да ги издирваме и за щастие ги намерихме. Но час по-късно пак се чу по станцията, че отново има изгубено дете и се оказа същото момиченце. Вече знаехме къде са родителите й и когато я заведохме, те бяха крайно изненадани, че са я загубили от поглед. И това не е рядко срещано на плажа, затова имаме такъв израз „Колеги, колеги, имаме изгубени родители“. Това говори за много безотговорно отношение, родителите си лягат на плажа, гледат си телефоните или играят карти, а децата им са без надзор. Правилата са такива, че дете под 10-годишна възраст трябва да бъде с родител постоянно, но това не се спазва. Затова – родители, гледайте си децата!

– Как решихте да станете спасител?

– Аз станах спасител доста късно, на 30-годишна възраст. Просто един ден реших, че искам да правя нещото, което обичам. През останалото време обикалям света.

– Коя беше последната държава, която посетихте?

– Шри Ланка. Там е Индийският океан и е много по-различно. Благодарение на това, че не спирам да пътувам, осъзнах, че Черно море е най-опасно. Въпреки разбиранията на хората, че океаните са опасни, такива течения като тези в Черно море, които дърпат навътре, не съм срещал никъде другаде. Обикновено теченията в океаните са много силни, но те са хоризонтални на брега и всеки може да помогне на бедстващ човек само с една ръка.

– Случвало ли ви се е да помогнете на давещ се човек в чужбина?

– Да. Бях в Индонезия, когато едно дете бе попаднало в дънна яма и аз му помогнах да излезе. След това родителите му бяха много благодарни, защото нямаше кой друг да помогне.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Световно признание за шахматната ни кралица Нургюл. Горячкина: Тя бе най-силната, подобрила е уменията
Next: 8.90лв. за 500 г. българска сол на входа на Бургаски солници… Мрежата избухна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.