Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спасиха двумесечно бебе 128 часа след земетресенията
  • Новини

Спасиха двумесечно бебе 128 часа след земетресенията

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2023
zskhaskdoaskgasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Детенцето е извадено от отломките на разрушена сграда в Искендерун

Двумесечно бебе бе спасено живо 128 часа след разрушителните земетресения в Южна Турция, предаде ДПА, като се позова на Анадолската агенция.

Детенцето е извадено от отломките на разрушена сграда в Искендерун и е откарано в болница, допълни БТА.

Според експерти критичният прозорец за спасяване на оцелели е 72 часа, но въпреки това спасители успяват да извадят живи хора от руините и днес, на 6-ия ден след трусовете.

В социалните мрежи и по телевизиите хора от засегнатите от земетресенията райони призовават за спешна помощ, твърдейки, че от разрушените сгради все още се чуват гласове на оцелели.

Германската Федерална служба за техническа помощ (германската аварийно-спасителна служба) и германският клон на хуманитарната организация Международна консултативна група за издирване и спасяване към ООН (ИСАР) прекратяват временно спасителните си операции в пострадалия от земетресението турски окръг Хатай от съображения за сигурност. Това предаде ДПА, цитирана от БТА, предаде ДПА .

През последните часове положението със сигурността в южния окръг Хатай се е влошило, съобщиха организациите днес.

Спасително-издирвателните екипи засега остават в съвместния базов лагер в град Къръкхан. Ако има конкретни данни, че някой може да бъде спасен жив, те ще отидат на мястото, заяви пред ДПА говорител на Федералната служба за техническа помощ.

Службата и ИСАР отдават напрегнатата обстановка наред с другото на „недостига на храна и проблемите с водоснабдяването в зоната на земетресението“.

„Вижда се, че скръбта лека-полека отстъпва място на гнева“, каза Стивън Байер, ръководител „Операции“ в ИСАР.

Говорител в централата на Федералната служба за техническа помощ в Бон съобщи за „бурни сцени“ и добави, че сигурността на доброволците трябва да бъде взета предвид.

По-рано военнослужещите от спасителния екип на австрийската армия също прекратиха временно операциите си в южния турски окръг Хатай.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Земетресението в Турция роди нова мода в Одрин
Next: Кошмар: Срути се сграда върху спасители!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.