Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спешно е за Георги на 14 г. от Варна. Майка му: Всичко почна от една лека температура и умора
  • Новини

Спешно е за Георги на 14 г. от Варна. Майка му: Всичко почна от една лека температура и умора

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2023
gerroorasiras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Георги Тихомиров Георгиев на 14 години има нужда от помощ.

За лечението му са необходими 600000 лева като към момента са събрани около 100 хиляди.

Ето какво пише майка му Елена:

Здравейте, скъпи Дарители!

Казвам се Елена и съм майка на Георги (Жоро на 14 години), който вече почти 6 месеца води тежка битка със стряскащата диагноза остра лимфобластна Т-клетъчна левкемия.

От почти час стоя и не знам как да започна без баналното „мислех, че никога няма да ми се наложи“ или „не мога да повярвам, че ни се случва, но…“.

Но!Болестта може да се случи на абсолютно всеки…При нас дойде в края на август 2022 година, изневиделица и без симптоми, с една лека температура, умора и сънливост вечер в продължение на няколко дни.

Жоро е дете, което боледува много рядко и въпреки, че реших, че е поредното вирусче, което се опитва да го събори реших да го заведа за преглед при личната му лекарка.Нейното заключение беше същото: „Вирус, но ще му пуснем една кръвна картина за всеки случай“.Кръвната картина, която дори се зачудих дали да пуснем, промени живота на всички ни.След излизането на резултатите някои от показателите бяха много високи.

Последваха втора и трета проба в различни лаборатории, които потвърдиха, че нещо не е наред.

Започна трескаво търсене на детски хематолог, който да може да ни приеме веднага и така съвсем случайно в една фейсбук група ми дадоха координатите на професор Калева- завеждащ детското онкохематологично отделение във Варна.Там ни приеха веднага и незабавно започнаха с изследвания и болезнено взимане на проби кръв и костен мозък.

Броени дни по-късно ми съобщиха диагнозата – остра лимфобластна левкемия.

В този ден се започна тежката битка с болестта, която ограби тялото и духа на детето ми.Последваха четири месеца ежедневни процедури, взимане на проби, тежки химиотерапии с болезнени и страховити странични ефекти, самота, страх и изолация.Още в началото на лечението, на базата на резултати от началните изследвания стана ясно, че може би на по-късен етап ще се наложи трансплантация на костен мозък.Бяха взети проби от мен, баща му и брат му в опит за намиране на подходящ донор в случай, че се наложи трансплантацията.Започна и търсене в европейската база данни.

За съжаление въпреки проведената до момента тежка, високодозова химиотерапия за деца в категория „висок риск“, нуждата от трансплантация при Жоро остава, а подходящ донор така и не е открит нито между близките му роднини, нито в европейската база данни.

С това лечението, което се провежда тук в България се изчерпва.

Насочиха ни към клиника в Израел, която ни дава шанс за последващо лечение, трансплантация и лечение за Жоро.За съжаление цената за това е твърде висока и непосилна за нас.

За това мили хора, приятели, познати и непознати, моля ви с цялото си сърце – помогнете ни да излекуваме детето си.За тези няколко месеца Жоро се бори и преживя много, а мечтите му са толкова обикновени- да се вижда пак с приятелите си и баба, да се запознае с новият си клас и да ходи на училище, да си бъдем пак вкъщи при брат му който толкова му липсва и с любимото му коте.Просто да има нормалният си живот от преди.Жоро има нужда от вашата помощ, ние близките му имаме нужда от вашата помощ.

Дарителска сметка в лева:

IBAN BG02 CECB 9790 1057 4116 00

Елена Георгиева Георгиева – майка

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагична развръзка: Откриха мъртва Никола! Още за мистерията
Next: Трима причиниха немисломото на баба посред бял ден за 7 лв., скочиха на нейн защитник

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.