Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Криминални
  • Спипаха бразилец с куфар с кокаин на Летище София – КРИМИНАЛНО
  • Криминални

Спипаха бразилец с куфар с кокаин на Летище София – КРИМИНАЛНО

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Спипаха бразилец с куфар с кокаин на Летище София – КРИМИНАЛНО

Митнически служители от отдел „Борба с наркотрафика“ в Териториална дирекция Митница София задържаха 2.135 кг кокаин при проверка на багаж на пътник. Наркотикът е открит в куфара на бразилски гражданин, пристигнал на 07.02.2022 г. на Летище София от Сао Пауло, Бразилия, транзит през Доха до София с полет на Катарските авиолинии, съобщиха от пресслужбата на Агенция „Митници“.

По метода „анализ на риска“ митническите служители селектират пътника за проверка и след сканиране на багажа му установяват, че под подплатата на чекиран платнен черен куфар са скрити черни пакети. Намерените два пакета съдържат бяло прахообразно вещество, което при полеви наркотест реагира на кокаин. Откритият наркотик е с общо тегло 2.135 кг.

По случая е образувано досъдебно производство по описа на ТД Митница София под надзора на Софийска градска прокуратура.

Обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 07.02.2022 г. в гр. София, на терминал – 2, летище София, при извършена проверка от служители на ТД Митница София, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната 2.135 кг. наркотично вещество – кокаин – престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК. В санкционната част на тази норма, законодателя е предвидил наказание „лишаване от свобода“ в размер от 10 до 15 години.

Софийски градски съд (СГС) уважи искането на Софийска градска прокуратура (СГП) за налагане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо 44-годишния бразилски гражданин А. С. Съдът прие претекстовете на прокуратурата, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление при по-лека мярка за неотклонение, както и високата степен на обществена опасност на деянието. Определението за вземане на най-тежката мярка за неотклонение подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд.

Continue Reading

Previous: Две седмици ще носи шина капитанът на Янтра 2019 Габрово …
Next: Председателят на турския парламент Мустафа Шентоп отхвърли твърденията, че президентът

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.