Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спираме със смяната на стрелките на часовниците
  • Новини

Спираме със смяната на стрелките на часовниците

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
strelrerekre.jpg

С решението си евродепутатите дават възможност на всяка държава от Съюза сама да реши дали да запази лятното часово време или да избере зимното.

В първия случай те ще трябва да сменят стрелките на часовниците за последен път в последната неделя на септември 2022 г. Страните, които ще предпочетат да запазят стандартното (зимно) часово време, могат да променят часа в последната неделя на октомври 2022 г.

Предложението за прекратяване на едночасовата смяна на времето беше направено след обществено допитване, което показа, че 84% от европейците искат да се откажат от промяната на часовника два пъти в годината.

В България също имаше анкета, която показа, че 48 на сто предпочитат да остане зимното време, а 32% – лятното. Научни изследвания през последните години показаха, че вместо ползи за икономиката промените в часовника са имали отрицателно въздействие върху здравето на хората.

Не изпускай тези оферти:

Преминаването от зимно към лятно часово време се отразява неблагоприятно върху съня, сърцето и дори върху кожата, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на международни изследвания.

Смяната на времето, съпътствана от загубата на един час сън, може да причини кожни проблеми, обяснява Кандис Браун от лондонска клиника по пластична хирургия.

Какво печелим и губим от въртенето на стрелките на часовника?

„Всяко смущение в циркадния ритъм, колкото и да е незначително, влияе върху човешкото здраве и в частност върху кожата. Кожните клетки също имат вътрешен биологичен часовник и смяната на времето „разстройва“ способността им да се подмладяват и обновяват“, казва Браун.
За да предпазим кожата си от раздразнения и преждевременно стареене, специалистката съветва да използваме ексфолиращи и овлажняващи средства, да ограничим употребата на кофеин и да се храним малко по-рано от обичайното.

Думите й потвърждава и дерматоложката д-р Ема Уеджуърт: „Без съмнение смяната на времето оказва влияние върху кожата. Тя е изключително динамичен орган, който реагира на промените в заобикалящата среда“.

Лесно ли се адаптира организмът ни при смяна на зимно и лятно часово време?

Смяната на времето се отразява и върху съня. Загубата на един час почивка през нощта води до недоспиване и чувство на умора. За да компенсират тази липса, експертите препоръчват на хората да вземат горещ душ преди лягане, да медитират и да спят голи. Валерианът също помага за отпускане на ума и тялото, напомнят специалистите.

Сърцето също страда от преминаването от зимно към лятно часово време. Изследване на учени от университета на Алабама, САЩ, показва, че в деня след смяната на времето рискът от инфаркт се увеличава с 10 процента.

Как ни влияе смяната на часовото време?

В неделя срещу понеделник хората обикновено си набавят с 40 минути по-малко сън, което подлага тялото на сериозен стрес и може да повиши риска и от инсулт. Според проучване на специалисти от университета на Турку, Финландия, опасността от мозъчен удар е с осем процента по-висока след смяна на времето, а за хората над 65 години – с над 20 процента.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Възрастна жена зададе 2 въпроса на днешните родители
Next: Старинна торта с 10 супени лъжици орехи: След първата хапка отиваш в Рая и не спираш да ядеш

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.