Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спрете с този отвратителен All Inclusive и върнете плажовете на хората
  • Новини

Спрете с този отвратителен All Inclusive и върнете плажовете на хората

Иван Димитров Пешев юли 23, 2022
aalianiina.jpg

Пловдивският адвокат Тодор Кръстев с размишления във фейсбук относно обслужването по българското Черноморие

Минаха повече от 30 години от промените, а българският бизнес от сферата на туризма и услугите, сякаш е застинал в началото на 80-те години на миналия век. Изумително е просто това, че не искат да се променят, а и не искат да се научат.

Всяка година, буквално всяка година, особено по Черноморието, се отчита отлив на български туристи, но не, не и не, няма земна сила, която да ги накара да променят поне пет-шест неща в дейността си и с това поне малко да се доближат до обслужването, не на Малдивите или Бахамите, а до най-обикновените и прозаични курорти в Гърция и Турция.

Да, наистина става въпрос за немного усилия, които трябва да се направят, но не искат и не искат. Например да се ликвидира отвратителното положение с паркирането.

 

Няма как човек да почива пълноценно, когато или няма къде да си паркира колата, или ако намери, това да му струва колкото парите, които ще похарчи за детето си през цялата почивка.

 

Паркингите са раздадени на разни момченца, които дерибействат и са превърнали това в сладък бизнес. Ами вземете им ги просто.

Второ, върнете плажовете на хората. Да, на хората. И там нещата са отвратителни. Всички са раздадени на концесия на някакви тъмни субекти, които се държат с плажуващите като служители на колекторска фирма.

Та, вземете ги, какво толкова. Направете като в Гърция – чадъри и шезлонги да се ползват срещу консумация. И няма да загубите, ще спечелите.

Трето, спрете с този отвратителен All Inclusive по хотелите. Или го направете наистина добър, или наистина го махнете.

Не може кюфтетата, които си консумирал на обед, да разбереш, че са се превърнали в супа топчета вечерта.

Четвърто, плащайте както трябва на хората си, по дяволите. Няма как да задържите персонал и да го развивате, като им давате пари колкото да преживеят.

И не на последно място – променете си манталитета. Разбирането ден година храни, не е работещо.

Научете се да мислите в перспектива, направете хората си не просто клиенти, а гости, приятели. Лигавете ги, обгрижвайте ги, накарайте ги да се почувстват специални и те задължително ще се върнат. Не знам защо всичко това им се вижда толкова трудно на нашите хотелиери и заетите в туристическия бизнес.

Още информация за морето:

 

Българка сподели „пресни“ впечатления относно цените по заведенията в Гърция и България, пише glasnews.bg.

Преди седмици Инна Георгива била на почивка в съседна Гърция, имала е удоволствието да си позволи и почивка на нашето Черноморие. Именно това й позволява да направи сравнение относно цените по заведенията в Гърция и България.

 

В социалната мрежа тя написа, че в Кавала, заведение „Немезис“, както и у нас – в ресторант на южното Черноморие, направила една и съща поръчка.

Поръчката и на двете места включвала: гръцка салата, две ципури на скара, бутилчица Узо 200 мл, една бира и голяма бутилка минерална вода, като отбелязва, че водата в Гърция са я сервирали и без да я поръчват. За вкуса на храна, големината на порциите и обслужването в Гърция – Инна не си позволява дори да коментира. „Хората, които са били там, знаят“, пише тя.

В морското заведение у нас ципурата по грамаж в менюто била 350 гр. (както и тази в Гърция между впрочем).

„Та… донесоха ми една рибка няма и двеста грама, която при това не беше и ципура! Нещо от сорта на кефалче, или не знам какво… не обичам да правя сцени по заведенията, но все пак казах на сервитьорката, че това не е ципура (размера дори не съм го коментирала).

Тя настояваше, че готвачът й го е дал за ципура, отиде все пак до кухнята, върна се… ципура било (аз не съм яла ципура все едно) Както и да е, взех си порцията-пергамент, нещо претоплено от преди два дена поне, кефалче или друга неизвестна риба.“, допълва Инна.

По думите на Георгива гръцката салата у нас е една миниатюрна чинийка с домати, краставици, чушка и пет кубченца сиренце. Узото обаче си било Узо.

„Крайно салдо“

„В Гърция за тази поръчка платихме 30 евро с бакшиша и едва си изядохме порциите. В България сметката ни беше 70 лв., без бакшиша и бяхме леко гладни и с горчив привкус от обслужването.“, категорична е Инна.

Жената допълва, че както в Гърция, така и в България, плажовете са перфектни. „Така че в случая постът ми не е равносметка на моретата ни, а на самата храна! И моля, хора, които имат желание да пишат къде да почивам, моля не започвайте!!! Ще си почивам където си искам!“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптичката на БНТ Eва Кикерезова съсипа българското море: Мръсно, скъпо, кич
Next: За съпруга ми бях слугиня, за приятелите ми бях клюкарка, за децата ми бях бавачка, а за себе си кога да живея?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.