Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спящ на асфалта протестиращ миньор каза истината за 36-те заплати
  • Новини

Спящ на асфалта протестиращ миньор каза истината за 36-те заплати

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2023
dsfgfdhtdhthfghfg.png

Протестите на енергетиците и миньорите продължават. Антон Тончев е началник-смяна на Рудник “Трояново-север”. Той разказа за мотивацията и каузата вече пет дни да нощува на магистрала “Тракия”, предава Bulgaria ON AIR.

“Каузата са моите деца, ако затворят региона и аз не мога да ги издържам повече, на мен изходът ми е да замина в чужбина, аз нямам друг изход”, сподели Антон Тончев.

Той е част от протестиращите на магистрала “Тракия” от първия ден. Всяка вечер спи на асфалта, защото има ясна мотивация – да запази работата си и да осигури нормален живот за семейството си.

“Ние си даваме здравето за заплати, за да живеем в някакъв що-годе по-нормален стандарт. Заплатите са ни около 2000 лв.”, каза той.

Той сподели, че ако затворят рудниците и ТЕЦ-овете, за него алтернатива в родината му няма да има: “Заминавам за чужбина директно със семейството си”.

Мъжът работи в Рудник “Трояново-север” вече 18 години.

“Аз нямам друга професия освен миньорската, така че нямам алтернатива, да всеки ще каже карай такси, стани барман или нещо, но не можем всички да станем бармани, шофьори или да правим бани, ние сме строго профилирани в професията си.

Бяхме лъгани толкова много пъти досега, че докато не видим черно на бяло гласувано и подписано ние няма да се махнем оттам, каквото и да ни обещават в момента, ние видяхме поредната измама, дезинформират цяла България със заплатите ни, че щели да ни дават 36 заплати, щели да откриват работни места”, каза Антон.

Ако напусне и вземе 36 заплати, Антон признава, че с тях може да погаси само част от кредитите си.

“Ние имаме кредити, ще ги върнем и нямаме повече пари, дотам сме. Това предложение е партенка, не е договорено, просто се пусна в медийното пространство, за да може хората да се настроят срещу миньорите”, каза Антон.

Той е на мнение, че управляващите имат друг план.

“Мъчат се да ни убедят, че ще изтървем някакви 4 милиарда, което не е вярно, понеже България ще ги вземе тези пари до 2038 година, само че няма да са на един път, ще са постепенно.

В момента целта на управляващите е да ги вземат тези пари, да минат през техните кръгове от фирми, да си ги вземат и да си хванат пътя кой за Канада, кой за Панама, и тези хора след 3 месеца, 6 месеца, няма да ги видим повече, а в България положението ще бъде трагично”, заяви Антон Тончев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерти по пенсиите се хванаха за главата, какво се задава
Next: Ревизоро: Успяха да излъжат протестиращите качествено. Мачът е свирен

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.