Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сравнение на почивката между България и Гърция предизвика бурна реакция в социалните мрежи
  • Новини

Сравнение на почивката между България и Гърция предизвика бурна реакция в социалните мрежи

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
jllllllllllllllllllllll.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нашенец публикува своето сравнение на различните варианти за лятна почивка и предизвика голяма дискусия в социалните мрежи. Той живее някъде в родопите, на около 100 километра от бялото море.

Всъщност там вече го наричат Родопското море, защото буквално българи от региона превземат гръцките плажове

Казва, че колкото струва в България да идеш на почивка, горе-долу толкова излиза и в Гърция. Разликата не е в парите, а в усещането. Казва във „въздуха“, защото в България трябва да си платиш за правото да дишаш въздух. При комшиите не е така, а и е по-близко. Много по-спокойно, много по-чисто. А и в Гъция няма „бесовете на мутро-барока по петолинието на чалга“.

Вариант №1 – почивка на баира в родното село

Това е най-евтината почивка. Имаш си дворен фитнес, нощем се живее, а ако има басейн или река наблизо още по-добре. Цените средно са по 3.50-4 лева за бира, ако седнеш някъде, 10 лева за вход на басейн за човек, пържения картоф е по пет лева, хапките са по 7. Едни 80 лева ще оправят цялото семейство за цял ден на басейна. Нощувката? Безплатна – ти си си у вас на село. Че и работа ще свършиш.

 

Вариант №2: На 100 километра в Гърция

Сипваш 40 лева в колата, като се прибереш даже ще ти е останало. Плащаш 20 евро и всички спите на палатка, на къмпинга. Взимаш си покупки от България, ядеш и си пиеш там на хубавото море. Плажът е до където ти стига погледа, има свободни зони за плаж. Ако седнеш някъде на заведение, ще дадеш 4-5 евро за бира, 2-3 евро за фрапе, цените на другите напитки и сандвичите са подобни.

Само, че в къмпинга са ти сложили хладилници и скари – можеш да си направиш каквато искаш гощявка

Вариант №3: Давай парите, взимай си ключа и се оправяй на нашето море

Така те посрещат на нашето море.. Броиш 900-1000 лева, взимаш си ключа и се оправяш в покоя на средно хубав хотел. Е, да, преди това ще чакаш около час на рецепцията да се наканят. Даваш паричките, отиваш си в стаята и може да се окаже, че ще търсиш метла да си поизчистиш, ще ходиш да питаш за паролата за интернета и други подобни.

Е, да, в рекламата пише градина, която се оказва „тротоар, 2 на 2 метра, обрасъл в храсти, с гледка към паркинга и съседния хотел в стил Люлин“. Чакаш ден-два да ти дадат простир, междувременно хвърляш бански и хавлии, където ти падне.

А цените? Ами бирата е 6 лева, уж 3 евро, ама ако дадеш 10-тачка, дребни няма за ресто. Дано се кефиш на чалгата, защото дъни навсякъде.

Вариант №4: Да усетиш чувството за 600 евро, ама преди да ти ги вземат да ти предложат кафе

Качваш се в колата, палиш към някое гръцко хотелче и като отидеш да те посрещнат с „Добър ден!“ на развален български, да те попитат имало ли е чакане на границата, изморени ли сте, искате ли по едно кафенце да се освежите. Отиваш в 9:20, казват, че стаята ти е почти готова. Настаняваш се за 8 нощувки и плащаш 600 евро. С около 200 лева повече за същия брой нощувки в горния сценарий.

Ама какво получаваш за тия 200 лева повече?

Любезни хора, които те обслужват като цар.. Водата е чиста, храната е прясна, каквото ти потрябва ти се осигурява веднага. Липсва музикален тероризъм на всяка крачка. Няма и огромни мъже, които вървят след теб и не чакат да си оставиш хавлията, за да си платиш за умопомрачително скъпия паркинг на плажа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази бележка, оставена на коша за боклук, трогна всички!
Next: Да бъдем подготвени! Очакват ни 3 пика на жегата – в сряда, в събота, а към 26-27 е най-големият

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.