Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Срокът на годност на панелките у нас е изтекъл! Строителен инженер зове да се разрушат тези, които
  • Новини

Срокът на годност на панелките у нас е изтекъл! Строителен инженер зове да се разрушат тези, които

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
injejenrnaskdasdlas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Срокът на годност” на панелните сгради у нас е изтекъл. У нас има около 14 300 панелни сгради. Първите са построени през 50-те години на ХХ век, а съгласно българските стандарти експлоатационният им период е около 50 години”, това каза строителният инженер Владимир Жиянски.

Той обаче подчерта, че ако бъдат редовно проверявани, те могат да бъдат обитавани и по-дълго от този период.

„Големият проблем при панелното строителство е фактът, че по отношение на енергийната ефективност не са спазени изискванията и навсякъде се прави саниране, което касае единствено и само външна изолация”, допълни инженерът в сутрешния блок на Нова ТВ.

По думите му слабото място при този тип сгради е свръзката между вертикалните и хоризонталните стени.

Той бе категоричен обаче, че самите панели са много здрави и не следва, че сградите са негодни и не могат да се използват за по-дълъг период от време, но никой няма как да знае какво се случва в дома на хората – реконструкции, ремонти и т.н.

Най-уязвими при земетресение се оказват първите етажи на панелните блокове – над монолитната част на строежа.

„Тези сгради трябва да бъдат проверени и ако се установи неточност – нарушаване на заварките между хоризонталните и вертикални панели, трябва да бъдат разрушени. Не можем да бягаме от тази отговорност и да рискуваме живота на хората”, категоричен е инж. Жиянски.

Още:

Разрушителното земетресение, което удари Турция в понеделник, взе хиляди жертви и остави цели градове в руини. На многобройните клипове от бедствието се вижда как жилищни блокове рухват като кули от карти под напора, извиращ от земните недра.

Освен вълна от съпричастност към пострадалите бедствието предизвика у нас и поредната полемика за това, доколко са устойчиви на силен трус сградите в Пловдив и България и какво правят институциите по въпроса.

Сградите, които са построени некачествено, са най-застрашени от срутване при бедствие от мащабите на последното земетресение в Турция. В риск са и тези строежи, при които на партерните етажи са правени нерегламентирани преустройства, за да се отвори място за магазини, гаражи и т.н.

Това се случва, защото при ремонта се премахват основни носещи елементи и това влияе отрицателно на сеизмичната устойчивост на сградите, обясни пред „Марица“ инж. Николай Николов, собственик на надзорна фирма под тепетата.

Санирането също не решава проблема, обясни експертът. „Паспортизацията, поне на теория, трябваше да даде по-висока устойчивост на конструкциите на старите сгради, но реално това не се случи.

Процесът излиза много по-скъпо, освен това работата по конструкцията протича скрито. Така строителите си измиха ръцете и вместо основно да укрепят конструкцията, те гледаха как да опаковат сградата отвън, т.е. да я топлоизолират“, обясни инженерът.

В България всички сгради, проектирани и строени след 1987 г., са изчислени да издържат до 9-а степен на 12-степенната Европейска макросеизмична скала, известна като скалата Медведев-Шпонхойер-Карник. Важна подробност обаче е, че страната ни е разделена на три основни зони по сеизмичните си особености.

В най-слабоактивната сградите са изчислени да издържат до седма степен, във втората – до осма, а в райони като столицата, около Пловдив и в други такива сеизмично по-активни райони – до девета степен. Точно тук съществува реална опасност за сградите, които имат слабости, що се отнася до сеизмичната им устойчивост.

Пропуските в строителството на стадионите, за които фенове често алармират, също могат да доведат до рискове при земетръс

Най-рискови остават старите сгради. Сред тях са тези от типа „безскелетни конструкции“ – с дебели глинени стени, без стоманобетонен скелет. Проблемни са и вътрешните стени, които са с голяма площ, без вътрешни обрамчвания за връзка със скелета, т.е., когато бетонните колони са на големи разстояния.

Експерти предупреждават, че рискови у нас са селските къщи, построени навремето без проекти и когато в тях са вложени некачествени материали.

За да е устойчива една сграда, тя трябва да притежава редица задължителни носещи елементи: антиземетръсни шайби, колони, пояси. Надеждни са сградите, строени в средата на миналия век, понеже стените им са от плътни тухли – с голяма дебелина, които им дават високи якостни качества. Старите кооперации също в по-голямата си част са сигурни, стига в тях да не са правени преустройства, особено на партерните етажи.
Панелките са най-устойчиви на земетръс

Основната причина за това е системата им на строеж от типа „лего“, която е достатъчно надеждна. В случая говорим за едропанелните жилищни сгради – строени през 60-те и 70-те години на 20. век – при тях са спазени всички изисквания за строително качество, според специалисти. Те обясняват, че при тях в контакта на едрите панели – стенни и подови – връзката е със стоманени закладни части.

От УАСГ са правени множество обследвания върху тези сгради, при което е установено, че има не повече от 10-15 процента от връзките с начална степен на корозия, което не е фатално.
Кое пази Тютюневия град?

Интересно е какво ще кажат по темата защитниците на Тютюневия град в Пловдив. И как неговите призрачни и опасни сгради, свърталище на наркомани, клошари и педофили, биха издържали на по-силен земетръс?

„Действително тютюневите складове са компрометирани, по тях нищо не е правено с години. Добрият подход в случая е да се обследват и оценят наличните конструкции и по този начин те да се предпазят. Само че този процес е скъпо занимание и няма кой да го направи“, каза Николов.

Инженерът обясни, че Тютюневия град го пази това, че складовете разполагат с много дебели и масивни тухлени стени. Междуетажните плочи са дървени и това, че са от естествени материали, позволява тези сгради да поемат по-големи динамични товари. Така че има достатъчно добри предпоставки, които дават гаранции, че складовете няма да се разрушат лесно при земетръс“, обясни инж. Николай Николов.

Това обаче вероятно не важи особено за очуканите руини, от които стърчат само полуразрушени стени, останали без покриви и готови да паднат сами дори под напора на по-силен вятър.
Учени от БАН предлагат: Високоякостна стомана прави строежите непоклатими

Ако в бъдещето за строителство се използва високоякостна инструментална стомана клас В вместо досегашната въглеродна стомана клас А, сградите у нас ще бъдат практически неразрушими от земетръси. Това предлага български екип от учени към БАН, ръководен от проф. дн Станимир Карапетков, зам.-ректор на ТУ-София.

„Това ще доведе до оскъпяване на конструкциите с 20%, но от костуемата цена (а не от пазарната, която не се отчита в изследванията по динамика на конструкции). България заслужава тази корекция на инфраструктурата и тогава трагедии като тази, която в момента се разиграва в Турция, никога повече няма да се случват“, обясни Филип Филипов от екипа.

Той е сред авторите, които предлагат да бъде изградена изградена „Невронна мрежа за управление на риска при природни бедствия, транспортни произшествия и промишлени аварии“.

Тя ще даде възможност да бъдат минимизирани жертвите и щетите в разглежданите области. Тази мрежа е софтуерна и себестойността й е незначителна, обясняват от екипа, тъй като отделни важни елементи са вече в експлоатация (бази данни на МВР, мобилните оператори, Алтерко роботикс ЕООД, GPS Control и много други фирми, както и структури от общинско и национално ниво).

„Жертви и материални щети би имало само ако на територията на страната се разрази катастрофално земетресение с магнитуд над 6 по Рихтер. По-ниските магнитуди не биха засегнали сградите и инфраструктурата“, уверяват учените от БАН.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изтекоха страшни данни колко много софиянци живеят в сгради, които ще се срутят при силен трус
Next: Учени откриха смъртоносна аномалия при земетресенията в Турция – ето защо има толкова жертви

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.