Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Става ми лошо като чуя за гръцкото кисело мляко. Целият свят говори за него, а бактерията му е изцяло българска
  • Без категория

Става ми лошо като чуя за гръцкото кисело мляко. Целият свят говори за него, а бактерията му е изцяло българска

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
sfdhoksdfkhdfkhkrkhgfr

Новата ми книга „У дома“ е пълна с много хубави, вкусни, традиционни български рецепти.

Това каза в студиото на Euronews Bulgaria родената в Пловдив Силвена Роу.

Нашето младо поколение колкото и да са готини не могат да готвят въобще, горките. Те не знаят какво е пиле с ориз или пълнени чушки. Не е толкова лесно. Книгата е пълна с такива рецепти. Има и екзотични рецепти за тези, които пътуват, но всички са с български продукти.

Всичко в книгата може да се намери във всеки един пазар в България. Книгата е с рецепти, които имат снимка. За мен е важно хората да се вдъхновят и да видят как нещата могат да се получат. Като готвя нещо искат да видя какъв е финалния резултат. Ние се храним с очите.

Всички рецепти, които са с пълнени неща са ми любими. Например сармите. Много често ме питат кои са ми любимите неща. Винаги ще са лозовите сарми на баба ми. Те бяха невероятни. Затова съм се постарала да направя много лесни, достъпни, вълнуващи рецепти, които са наши.

Ние сме разпръснати по целия свят. Но нашата храна си остава най-полезна за нашето ДНК. Това е храната на поколенията ни. Храната с която ние сме израснали – сармите, киселото зеле, киселото мляко, българското саламурено сирене. Това са неща, които аз приоритизирам над всичко, което и да е било. И фасула. Фасул и кисело зеле мога да ям всеки ден. Оставям гъшия дроб на страна. Оставям и трюфелите.

И сега в България има качествени продукти. Знам, че всички се оплакват къде да намерят това или онова, но така е по цял свят. Добре е да си намерите хубаво пиле или като цяло месо, което е живяло свободно, хранено е с трева. Хубаво е да си вземете едно българско сирене или кисело мляко. Целият свят говори за гръцкото кисело мляко, а бактерията в него е българска. Това е нашето мляко, просто ние бяхме много загубени едно време и не го регистрирахме като наш продукт.

Фасулът, лещата, киселото мляко и зеле, празът, чесънът, кромидът, това са всички храни, които съдържат майката на антиоксидантите – глутатион. Съдържа се и в чесъна и в кромида. Фасулът е храна на дълголетието. Тук има много рецепти с него. Има и много зеленчуци в книгата. Моята философия е голяма чиния с храна, която съдържа 75% от зеленчуци и едно юмруче с протеин. В България се яде много пържоли и т.н., но това е много вредно, добре е да се ядат повече зеленчуци. Всички това е храна за нашия черен дроб и стомах.

Месото е полезно за един мъж или жена над 50 г., защото нашите мускули имат нужда от животински протеин на тази възраст. Какъвто и да е друг протеин не храни мускулите по същия начин както животинския. Това е отделна тема, но това са къси амино-вериги, които се съдържат само в месата на животните, които са хранени с трева.

Същото нещо е с рибите. Яжте малките риби – херинга, скумрия. Аз съм захранена със скумрия, мирише си, но е супер полезна. Не яжте сьомга, тя е вкусна, но е полезна само, ако е дива. Ако е фермерска риба, в нея има доста неща вложени, които не са подходящи за нас. В България има много дива риба, например калканът, лаврака. Сардини, аншоа също са окей.

Никой няма достатъчен прием на Омега 3 от рибата, така че е добре да го приемате като добавка. Ще ви кажа няколко добавки, които са много важни – витамин Ц, витамин Д и Омега 3. Наблюдавайте източника – откъде идват тези добавки.

На скоро се появих като водещ говорител на най-голямата биохакинг организация в света, в Амстердам. Две седмици преди това си казах, абе, дай да направя едно проучване, да видя в търсачката, да видя какво правят другите био хакинг шефове. Потърсих и видях, че моето име излиза първо сред информациите по тази тема в света. За това говоря, за това работя, това ме вълнува и явно това дава резултат.

Биохакинга е нещо, което е много лесно постижимо за всекиго. Това е практика, която ни помага да подобрим собствената си биология. Да станем една по-могъща версия на себе си. Сега например спането. Много хора не спят добре. Сънят няма да ви даде спомени, но смъртта ще ви настигне по-рано, ако не спите.

Доказано е, че сънят е много важен. Аз спя между 8,30 до 10-11 часа вечер. Заетите хора са най-големите глупаци. Не говоря за обидата глупак, а за хумористичното определение глупак, нещо като бай Ганьо. Ти трябва да си зает със себе си. Аз спя, защото т.нар. хормон на растежа се активизира между 21 и 23ч. вечерта. Ако изпуснеш това време ти си си вкарал най-кошмарния автогол. Ти може да си легнеш в 12-1,2ч. през нощта, може да спиш 15 ч. след това, но това е линейно спане.

Другото нещо в биохакинга е храната. С нея раждаме хубавите клетки. Когато се храним съзнателно, да хапнем нещо, което не просто да ни напълни стомаха, а да ни накара да сме по-здрави, тогава се случва биохакинга. Много хора си хапват на обяд и си лягат на кушетката да поспят. Аз бях една от тези хора, спях всеки обяд след хранене. Сега вече нямам нужда от сън благодарение на начина по който се храня. Храня се със супер храни. Такива, които се грижат за моето клетъчно здраве.

Всеки един от нас носи ракови клетки. Дали те ще се събудят или ще останат в спящо състояние зависи от нашата епигенетика. Ако не спим, пушим, пием, храним се с ултраобработени храни те се активизират. Хранете се със зеленчуци, плодове като боровинки, не като банана и гроздето. Плодове с нисък гликемичен индекс. Ако се храните по този начин вие ще имате енергия. Когато се храните с хубави храни хигиената на мислене също се пречиства.

Continue Reading

Previous: Момчил е победителят на зрителите! Вижте приятелката му – истинска красавица
Next: От преди малко: Силно земетресение разлюля Турция, усетено е и у нас

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.