Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Става ми лошо като чуя за гръцкото кисело мляко. Целият свят говори за него, а бактерията му е изцяло българска
  • Без категория

Става ми лошо като чуя за гръцкото кисело мляко. Целият свят говори за него, а бактерията му е изцяло българска

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
sfdhoksdfkhdfkhkrkhgfr

Новата ми книга „У дома“ е пълна с много хубави, вкусни, традиционни български рецепти.

Това каза в студиото на Euronews Bulgaria родената в Пловдив Силвена Роу.

Нашето младо поколение колкото и да са готини не могат да готвят въобще, горките. Те не знаят какво е пиле с ориз или пълнени чушки. Не е толкова лесно. Книгата е пълна с такива рецепти. Има и екзотични рецепти за тези, които пътуват, но всички са с български продукти.

Всичко в книгата може да се намери във всеки един пазар в България. Книгата е с рецепти, които имат снимка. За мен е важно хората да се вдъхновят и да видят как нещата могат да се получат. Като готвя нещо искат да видя какъв е финалния резултат. Ние се храним с очите.

Всички рецепти, които са с пълнени неща са ми любими. Например сармите. Много често ме питат кои са ми любимите неща. Винаги ще са лозовите сарми на баба ми. Те бяха невероятни. Затова съм се постарала да направя много лесни, достъпни, вълнуващи рецепти, които са наши.

Ние сме разпръснати по целия свят. Но нашата храна си остава най-полезна за нашето ДНК. Това е храната на поколенията ни. Храната с която ние сме израснали – сармите, киселото зеле, киселото мляко, българското саламурено сирене. Това са неща, които аз приоритизирам над всичко, което и да е било. И фасула. Фасул и кисело зеле мога да ям всеки ден. Оставям гъшия дроб на страна. Оставям и трюфелите.

И сега в България има качествени продукти. Знам, че всички се оплакват къде да намерят това или онова, но така е по цял свят. Добре е да си намерите хубаво пиле или като цяло месо, което е живяло свободно, хранено е с трева. Хубаво е да си вземете едно българско сирене или кисело мляко. Целият свят говори за гръцкото кисело мляко, а бактерията в него е българска. Това е нашето мляко, просто ние бяхме много загубени едно време и не го регистрирахме като наш продукт.

Фасулът, лещата, киселото мляко и зеле, празът, чесънът, кромидът, това са всички храни, които съдържат майката на антиоксидантите – глутатион. Съдържа се и в чесъна и в кромида. Фасулът е храна на дълголетието. Тук има много рецепти с него. Има и много зеленчуци в книгата. Моята философия е голяма чиния с храна, която съдържа 75% от зеленчуци и едно юмруче с протеин. В България се яде много пържоли и т.н., но това е много вредно, добре е да се ядат повече зеленчуци. Всички това е храна за нашия черен дроб и стомах.

Месото е полезно за един мъж или жена над 50 г., защото нашите мускули имат нужда от животински протеин на тази възраст. Какъвто и да е друг протеин не храни мускулите по същия начин както животинския. Това е отделна тема, но това са къси амино-вериги, които се съдържат само в месата на животните, които са хранени с трева.

Същото нещо е с рибите. Яжте малките риби – херинга, скумрия. Аз съм захранена със скумрия, мирише си, но е супер полезна. Не яжте сьомга, тя е вкусна, но е полезна само, ако е дива. Ако е фермерска риба, в нея има доста неща вложени, които не са подходящи за нас. В България има много дива риба, например калканът, лаврака. Сардини, аншоа също са окей.

Никой няма достатъчен прием на Омега 3 от рибата, така че е добре да го приемате като добавка. Ще ви кажа няколко добавки, които са много важни – витамин Ц, витамин Д и Омега 3. Наблюдавайте източника – откъде идват тези добавки.

На скоро се появих като водещ говорител на най-голямата биохакинг организация в света, в Амстердам. Две седмици преди това си казах, абе, дай да направя едно проучване, да видя в търсачката, да видя какво правят другите био хакинг шефове. Потърсих и видях, че моето име излиза първо сред информациите по тази тема в света. За това говоря, за това работя, това ме вълнува и явно това дава резултат.

Биохакинга е нещо, което е много лесно постижимо за всекиго. Това е практика, която ни помага да подобрим собствената си биология. Да станем една по-могъща версия на себе си. Сега например спането. Много хора не спят добре. Сънят няма да ви даде спомени, но смъртта ще ви настигне по-рано, ако не спите.

Доказано е, че сънят е много важен. Аз спя между 8,30 до 10-11 часа вечер. Заетите хора са най-големите глупаци. Не говоря за обидата глупак, а за хумористичното определение глупак, нещо като бай Ганьо. Ти трябва да си зает със себе си. Аз спя, защото т.нар. хормон на растежа се активизира между 21 и 23ч. вечерта. Ако изпуснеш това време ти си си вкарал най-кошмарния автогол. Ти може да си легнеш в 12-1,2ч. през нощта, може да спиш 15 ч. след това, но това е линейно спане.

Другото нещо в биохакинга е храната. С нея раждаме хубавите клетки. Когато се храним съзнателно, да хапнем нещо, което не просто да ни напълни стомаха, а да ни накара да сме по-здрави, тогава се случва биохакинга. Много хора си хапват на обяд и си лягат на кушетката да поспят. Аз бях една от тези хора, спях всеки обяд след хранене. Сега вече нямам нужда от сън благодарение на начина по който се храня. Храня се със супер храни. Такива, които се грижат за моето клетъчно здраве.

Всеки един от нас носи ракови клетки. Дали те ще се събудят или ще останат в спящо състояние зависи от нашата епигенетика. Ако не спим, пушим, пием, храним се с ултраобработени храни те се активизират. Хранете се със зеленчуци, плодове като боровинки, не като банана и гроздето. Плодове с нисък гликемичен индекс. Ако се храните по този начин вие ще имате енергия. Когато се храните с хубави храни хигиената на мислене също се пречиства.

Continue Reading

Previous: Момчил е победителят на зрителите! Вижте приятелката му – истинска красавица
Next: От преди малко: Силно земетресение разлюля Турция, усетено е и у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.