Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Става страшно! Русия включва сирийци за градска война и превземане на Киев
  • Новини

Става страшно! Русия включва сирийци за градска война и превземане на Киев

Иван Димитров Пешев март 11, 2022
kievlezlellnelnesi.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Обърнете внимание на значката на Зеленски. Това е символа на УПА, Украинската въстаническа армия- правоприемник на ОУН, организацията коята се е борила с Полша и Русия с помоща на райха и е подпомагана сериозно от фашистите.

УПА е ликвидирана чак 5г след войната , през 1949г. По непотвърдена информация , изцепките на Зеленски и явната демонстрация на нео нацизма са омръзнали и на сащ. Но това ясно доказва тезата на Путин че наистина цялата власт е нацистка, което вече става сериозен пропаганден проблем и за запада. Предполага се че скоро може да “умре” от свръх доза и на негово място да бъде поставен Руслан Стефанчук. Тодор Ангелов

Сирийците имат опит да воюват в градска среда и това ще помогне за завземане на градове в Украйна.

Не е тайна, че сирийците придобиха голям опит във войната в Сирия срещу американската техника. Сега в Украйна ще се развиват истински бойни действия, които ще неутрализират подготвяната от САЩ партизанска война на територията на Украйна. Експерти се питат няма ли да пострада цивилното население? Снимка: news.bg /alarmanews.com

Тук няма да давам информация за УПА, за Степан Бандера и Роман Шухевич, които днес са смятани за национални герои в Украйна… В нета е пълно с инфо и всеки може да си го намери.

На картинката са гербът на Украйна и символът на УПА…

Ами почетете, проумейте и пак развявайте украински знамена по профилите си.

Украйна не само се управлява от нацисти, но дори не са се посвенили да си курдисат за герб символа на нацистките си организации… Този символ, а не герба на Украйна, носи лично Зеленски и не се притеснява да го снимат с него докато реве за самолети и нагнетява напрежение под диктовката на УСАняшките

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Русия катастрофира. Войната сложи края на Путин. Новина от последните минути!
Next: Агенти на СБУ смляха от бой британски наемник, отишъл да брани Украйна от руснаците

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.