Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стана много ясно какво точно работят повечето наши гурбетчии в чужбина
  • Новини

Стана много ясно какво точно работят повечето наши гурбетчии в чужбина

Иван Димитров Пешев юли 9, 2023
ukbzbizbiznsanrnasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българските емигранти, заселили се трайно в чужбина, масово работят като обслужващ персонал.

Оказва се, че независимо от продължителния си престой зад граница нашенците в Испания, Германия и Великобритания продължават да се трудят като камериерки, болногледачи, бавачки и строители.

„Тази информация имаме на база на много разговори, които сме водили с представителите на различните мигрантски общности в тези държави“, обясни председателят на Държавна агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев пред „Монитор“.

В Швеция голяма част от сънародниците ни работят основно като шофьори и спедитори.

Във Франция обаче нашенците второ поколения емигранти, които вече са добре интегрирани, често решават да развиват собствен бизнес, показват данни от агенцията за българите в чужбина.

„Новата емиграция във Франция са предимно млади хора, които си помагат, докато учат, и затова работят каквото намерят, твърди Харалампиев.

Своеобразните анкети на агенцията показва, че част от нашенците успяват да създадат собствени фирми зад граница. Най-често в сферата на строителството, например фирма за дограма или малки ремонти. Някои от сънародниците ни разчитат на малки пицарии и дюнерджийници.

Проучване на БАН за българските общности зад граница също потвърждава, че част от родните емигранти залагат на заведения за хранене.

„Доста българи от всички краища на света отварят свои магазини и ресторанти“, обясни гл. асистент д-р Лина Гергова. Според председателя на Държава агенция за българите в чужбина нашенците, които заемат добре платени позиции, обикновено са тези, които са учили зад граница.

Преди седмица Стастическият институт на Великобритания изнесе данни, според които 18% от българите на Острова работят в две от най-добре платените сфери – финансовия и банковия.

„Има една лека тенденция на добре образовани българи, работили известно време в чужбина, и на такива, които са учили там да се завръщат тук“, твърди Петър Харалампиев. По думите му от средата на 80-те досегамежду 2,5 млн. и 3,3 млн. българи са напуснали страната.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От кои наши градове има най-много гурбетчии
Next: Кoгaтo родителите paзбpaли кaк изглeждa тяхното бебе, тe гo зaхвъpлили дaлeч. 4 гoдини пo-къcнo се cлучвa чудo

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.