Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стана ясно кога се връща ГЕРБ на власт
  • Новини

Стана ясно кога се връща ГЕРБ на власт

Иван Димитров Пешев април 21, 2022
baobiabakbako.jpg

„Картината показва, че това правителство стартира с подкрепа 40% положително отношение и 39% отрицателно отношение. Сега наблюдаваме много голяма разлика. Тя е голяма, защото за много кратък период от време имаме тотална смяна в данните.

В момента 58% имат негативно отношение, а 27% позитивно.“

Политолог от „Тренд“ коментира катастрофалния спад на ПП и дойде ли време за избори

Това каза в интервю за БНР социологът Евелина Славкова от Изследователски център „Тренд“.

В бъдеще правителството по-скоро ще губи, отколкото ще печели, смята Славкова.

„Защото не виждам много полезни ходове, с които да се изяви на фона на тези кризи, така че обществото да върне доверието си към този кабинет.“

„Обществото вече чувства социално напрежение, защото в последните години живеехме по-нормално. Сега, с всички събития, които се случват, всичко се увеличава непрекъснато – това социално напрежение няма да стихне с каквито и да било икономически мерки за някакъв период. Свикнахме да живеем малко по-добре и сега това идва малко шоково за всеки“, прогнозира Евелина Славкова.

„52% от обществото не смята, че това правителство ще изкара пълен мандат. Те не вярват, че тази коалиция ще успее. Тя не изглежда монолитно в очите на хората“, коментира социологът.

Горещо проучване показва инфарктен обрат, ако изборите бяха днес ГРАФИКИ

„Италианско семейство – да, но това е управление на една държава и не могат да се аргументират с такъв тип емоции. Хората го виждат, усещат, очакванията на хората – в един момент някоя от политическите партии (най-видна на първи план, но не и сигурно, е ИТН) да излезе от коалицията.“

Казусът за Северна Македония може да бъде препъникамък, посочи Евелина Славкова.

Според нея опозицията в момента печели от това да няма избори.

„Действията на тази коалиция, това, че не се справят с кризи, учат се в движение и т.н. – това реабилитира ГЕРБ и може да се създаде ситуация, в която те да бъдат приемливи.“

Електоратът на БСП е разделен 50:50 в отношението си към правителството, отбеляза друг маркер в изследването на „Тренд“ Евелина Славкова.

„Извън ПП самите електорати на коалиционните партньори не реагират съвсем положително по отношение на оценката за работа на това правителство. В един момент някоя от тези политически формации просто ще каже – ние губим, ще спечелим по-скоро политически дивиденти, ако излезем от коалицията, отколкото ако продължим да я крепим.“

Растежът на „Възраждане“ не е за пренебрегване, подчерта Евелина Славкова. По думите ѝ ръст идва от т.нар. периферни електорати, които търсят за кого да гласуват или от негласуващите, които търсят нещо, което би ги провокирало.

„Моята прогноза е, че „Възраждане“ ще продължи да расте и може да измести част от политическите формации, които са в момента в управлението. Тя измества ИТН и ДБ, може да измести дори и БСП, защото са много близки в момента, сходни като резултати. Можем да се окажем в ситуация на предсрочни избори, в която „Възраждане“ може да бъде четвърта или дори трета политическа сила. Това много сериозно ще пренареди политическата конфигурация.“

За политическия проект на бившия служебен премиер Стефан Янев тя коментира, че те „не делят точно един електорат, но имат сходни позиции по определени теми“ и „могат да влязат в битка“, която да постави „Възраждане“ в по-неблагоприятна позиция.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това бебче бе намерено изхвърлено на боклука, но се случи нещо феноменално
Next: Евтин ни е бензина! Бойко Рашков вдига глобите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.