Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Старинна рецепта със смокини за пълен рестарт на организма – по-здрави, по-умни, по-слаби
  • Новини

Старинна рецепта със смокини за пълен рестарт на организма – по-здрави, по-умни, по-слаби

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2022
saslasbiasibasib.jpg

Смокинята е плод, почитан още в Древността заради завидните си качества и невероятния вкус. И вие сигурно пазите в килера някое бурканче сладко от смокини за специални поводи.

Но се оказва, че смокинята, освен в прясно състояние, е много по-полезна, когато я изсушим. Най-подходящи за сушене са плодовете със светложълт цвят.

В процеса на сушене количеството белтъчини в смокините нараства до 3-6%, а захарите до 50-70%!

За сравнение пресните смокини съдържат само 1% белтъчини и 15-20% захари. Природните и естествени захари се усвояват лесно от нашия организъм.

Не изпускай тези оферти:

сушени смокини

Ето някои важни ползи от сушените смокини:
Сушените смокини са способни многократно да увеличат изработваната от нашия организъм енергия; подобряват настроението, работоспособността и умствената дейност.

Сушените смокини съдържат огромно количество съединителна тъкан, а това запазва усещането за насищане за дълго време и подобрява работата на стомашно-чревния тракт.

Богати са на полезни вещества, като калий, магнезий, желязо, калций и витамини от групата В. А високото съдържание на пектин в смокините повишава тяхната ефективност по отношение на заздравяване на съединителни тъкани и особено при травми на ставите и костите.

Освен всичко друго те съществено увеличават антиоксидантната активност на кръвната плазма, а веществото рутин укрепва стените на капилярите и спомага за по-активното усвояване на витамин С.

И не на последно място, сушените смокини са отлично слабително средство. Ежедневната употреба на смокини понижава риска от сърдечносъдови заболявания. Помага на храносмилането, полезно е за сваляне на килограми и изкарването на токсини от организма.

Старинна рецепта със смокини за здраве :
Старинната рецепта , която се прилага от хилядолетия за оздравяване на организма и засилване на физическите и умствени способности, както и за лечение на много заболявания се приготвя само от 20 броя плодчета сушени смокини и зехтин.

Начин на приготвяне: Разрежете наполовина всяко плодче и ги наредете в буркан. След това ги залейте със зехтин 1 см над нивото им. Така приготвената смес се оставя в хладилник за 40 дни.

Начин на приемане: Употребява се по половин смокиня и 1 чаена лъжичка от зехтина, в който са престояли плодовете. Ще усетите лечебното действие на това вкусно лекарство още в началото. Можете 2-3 пъти годишно да си провеждате такова лечение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 47 години съм, а се отървах от 12 кг. излишно тегло и подуване
Next: Откриха пенсионери феномени! Взимат колосални суми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.