Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стар градинарски трик: Ако засадите тази билка до доматите, ще имате двойна реколта
  • Новини

Стар градинарски трик: Ако засадите тази билка до доматите, ще имате двойна реколта

Иван Димитров Пешев май 7, 2023
gradiasdiaskdasodiasod.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Отглеждането на домати в градината е много просто. Освен добра почва, достатъчно е да им осигурите слънце и малко вода – това растение не се нуждае от нищо повече, а през цялата година ще имате вкусни домашно отгледани зеленчуци, които можете да комбинирате в много салати, яхнии и гарнитури.

 

Преди да засадите домати, винаги избирайте най-добрия сорт домати. Днес има много вариации между сортовете домати. Освен това, за да имате добра реколта, е важно да знаете pH на почвата във вашата градина.

Дали падат достатъчно валежи, дали слънцегреенето е достатъчно? Когато разберете какъв двор и почва имате, запитайте се кой сорт домати вирее най-добре при такива условия, след което го намерете и го засадете.

 

Важно е да се знае, че доматите се засаждат по-рано. Доматът обича топла почва. Затова го сейте 8 седмици след последния сняг. Ако наистина сте сигурни, че няма да има големи колебания на времето, едва тогава засадете доматите в градината. Това растение не обича излагането на ниски температури.

 

Осигурете достатъчно слънце, за да получите сочен и сладък домат и го засадете на място, където ще има пряка слънчева светлина в продължение на 6 до 8 часа през деня. Доматът обича, когато го пазите и го „глезите“. Поливайте го редовно, отстранявайте пожълтелите листа и го пазете от вредители.

До него задължително засадете цветето Петльов гребен, което ще предпази доматите от картофения бръмбар, който понякога може да го атакува. Доматите обичат леко кисела почва, но докато растат, те се нуждаят от по-алкална почва.

До всеки доматен разсад е желателно да се засадят три разсада босилек. Ако редовно берете върховете на босилека, те ще се разклонят и ще произведат повече ароматни листа и няма да прецъфтяват преждевременно. Силният аромат на тази билка прогонва вредителите по доматите.

 

Според опита на градинарите, невенът действа и върху доматите като естествена защита и допринася за повишаване на добивите. Невенът също е лечебно растение. Добър съсед на доматите е чесънът, който отблъсква червените паяци.

 

Около доматите е добре да се засажда нисък грах, защото това растение възстановява кислорода в почвата и го прави достъпен за корените на доматите и по този начин служи като естествен тор.

Морковите също имат благоприятен ефект върху доматите, но ако ги засадите директно под тях, ще създадат по-малки корени.

 

Лоши съседи на доматите от друга страна са картофите, краставиците и копърът, тъй като секретите на корените им влияят негативно на растежа на доматите.

Доматите също са податливи на подобни заболявания като картофите и царевицата, така че тези растения трябва да бъдат засадени малко по-далеч.

Доматите не трябва да се засаждат дори в близост до чушки, тъй като тези растения се „състезават“ с тях за хранителни вещества в почвата.

 

Под доматите е добре да засадите маруля, цикория, репичка, спанак, иглика, праз – така се използва по-добре и пространството около високия домат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свекърва ми винаги преди да дойде у нас нарочно си слага бели чорапи, но намерихме цаката на порблема
Next: Нашенка, берачка на грозде в Италия: Това е истината за гурбета и колко пари се изкарват

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.