Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефан Янев: Няма да подам оставка! Искат да ме сменят с някой, който да прокарва външни интереси
  • Новини

Стефан Янев: Няма да подам оставка! Искат да ме сменят с някой, който да прокарва външни интереси

Иван Димитров Пешев март 1, 2022
qjjevnvnevstefan.jpg

Ето и цялата публикация на министъра на отбраната Стефан Янев във Фейсбук:

Уважаеми сънародници,

Знаете, че през последната седмица съм обект на целенасочена политическа атака – грозна, несправедлива и подмолна. Твърденията, че съм проводник на нечии външни интереси са абсолютна лъжа. Отправна точка за всяко мое решение и действие е бил само и единствено българският национален интерес – това, което е добро и правилно за родината ни и което ще съхрани държавността в тази особено тежка ситуация, в която се намираме днес. А тя очевидно ще става и още по-тежка. Но в политиката е така. Истината не е много важна. По-важна е интерпретацията, която, ако е добре финансирана, направо подменя истината. Целта на моите „партньори“ и критици е ясна. Целта, разбира се, не е просто да ме дискредитират в персонален план. Задачата е да бъде освободен поста на министъра на отбраната за някой, който е по-, да го кажем така, по-отзивчив при прокарването на конкретни външни интереси при определянето на българския политически дневен ред, включително по отношение на военната сфера и решенията, които се взимат там.

Реализирането на подобен сценарий, според мен, поставя под риск националната ни сигурност. И доколкото не виждам никакъв здрав разум, а само дълбоко обезпокоителна хаотичност и как беше… „тежка неадекватност“, искам да споделя с българските граждани, че това, което се случва, че решенията, които предстои да бъдат взети, не са в интерес на България. Нещо повече – опасни са за страната ни. Опасни са, защото последствията – икономически, финансови и социални, ще се стоварят скоро със страшна сила и тогава със сигурност ще има оставки, но вече не и работещи решения.

Изстрадалата ни Родина не заслужава да бъде жертвана в игрите на големите. И тук даже не е от значение дали причината е, че аматьори се правят на политици или се опитват да капитализират чрез политиката. Българските граждани заслужават да бъдат представлявани адекватно в държавната власт. Авантюристичният и незрял подход е изключително опасен, особено с оглед на военния конфликт в Украйна, неговите измерения и потенциални последствия.

България няма нужда да демонстрира проруска, проамериканска или проевропейска позиция. България трябва и според мен е длъжна да демонстрира позиция в защита на националните си интереси. Длъжна е да защити правата на своите граждани, да гарантира тяхната сигурност и спокойствие, просперитета на българската държава. Всъщност целта е една – да съхраним своята държавност, своята култура и национална идентичност. За истинските българи тези ценности не подлежат на компромис. Когато залогът е България, трябва да сме в състояние да можем да преодолеем различията си и да работим заедно за нейното благополучие. Да можем да се обединим в името на Родината – личности, партии и гражданско общество!

Не очаквайте аз да подам оставка в тази геополитическа ситуация. Отговорностите ми на министър на отбраната не го предполагат. Доколкото оставката ми е въпрос вече единствено на процедура, разчитам на коалиционните „партньори“ и политическата сила, която уж ме подкрепяше, да придвижат нещата по съответния ред. Това ще е демонстрация на волята на парламентарното мнозинство и индикация за политиката, която ще се провежда занапред, подкрепени със съответната ясна, надявам се, аргументация. Ще е добре българските граждани да чуят мотивите, след което ще имат и възможността да проследят какви решения ще се взимат в сферата на отбраната.

Благодаря на всички, които ме подкрепяха до момента и които продължават да ме подкрепят.

Continue Reading

Previous: Вацев: Добре дошли в навечерието на Третата световна война, където България oтново ще воюва срещу Русия
Next: Украинец: Разстрелват хората по улиците, градът ни е постоянен обстрел

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.