Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефан Янев: Няма да подам оставка! Искат да ме сменят с някой, който да прокарва външни интереси
  • Новини

Стефан Янев: Няма да подам оставка! Искат да ме сменят с някой, който да прокарва външни интереси

Иван Димитров Пешев март 1, 2022
qjjevnvnevstefan.jpg

Ето и цялата публикация на министъра на отбраната Стефан Янев във Фейсбук:

Уважаеми сънародници,

Знаете, че през последната седмица съм обект на целенасочена политическа атака – грозна, несправедлива и подмолна. Твърденията, че съм проводник на нечии външни интереси са абсолютна лъжа. Отправна точка за всяко мое решение и действие е бил само и единствено българският национален интерес – това, което е добро и правилно за родината ни и което ще съхрани държавността в тази особено тежка ситуация, в която се намираме днес. А тя очевидно ще става и още по-тежка. Но в политиката е така. Истината не е много важна. По-важна е интерпретацията, която, ако е добре финансирана, направо подменя истината. Целта на моите „партньори“ и критици е ясна. Целта, разбира се, не е просто да ме дискредитират в персонален план. Задачата е да бъде освободен поста на министъра на отбраната за някой, който е по-, да го кажем така, по-отзивчив при прокарването на конкретни външни интереси при определянето на българския политически дневен ред, включително по отношение на военната сфера и решенията, които се взимат там.

Реализирането на подобен сценарий, според мен, поставя под риск националната ни сигурност. И доколкото не виждам никакъв здрав разум, а само дълбоко обезпокоителна хаотичност и как беше… „тежка неадекватност“, искам да споделя с българските граждани, че това, което се случва, че решенията, които предстои да бъдат взети, не са в интерес на България. Нещо повече – опасни са за страната ни. Опасни са, защото последствията – икономически, финансови и социални, ще се стоварят скоро със страшна сила и тогава със сигурност ще има оставки, но вече не и работещи решения.

Изстрадалата ни Родина не заслужава да бъде жертвана в игрите на големите. И тук даже не е от значение дали причината е, че аматьори се правят на политици или се опитват да капитализират чрез политиката. Българските граждани заслужават да бъдат представлявани адекватно в държавната власт. Авантюристичният и незрял подход е изключително опасен, особено с оглед на военния конфликт в Украйна, неговите измерения и потенциални последствия.

България няма нужда да демонстрира проруска, проамериканска или проевропейска позиция. България трябва и според мен е длъжна да демонстрира позиция в защита на националните си интереси. Длъжна е да защити правата на своите граждани, да гарантира тяхната сигурност и спокойствие, просперитета на българската държава. Всъщност целта е една – да съхраним своята държавност, своята култура и национална идентичност. За истинските българи тези ценности не подлежат на компромис. Когато залогът е България, трябва да сме в състояние да можем да преодолеем различията си и да работим заедно за нейното благополучие. Да можем да се обединим в името на Родината – личности, партии и гражданско общество!

Не очаквайте аз да подам оставка в тази геополитическа ситуация. Отговорностите ми на министър на отбраната не го предполагат. Доколкото оставката ми е въпрос вече единствено на процедура, разчитам на коалиционните „партньори“ и политическата сила, която уж ме подкрепяше, да придвижат нещата по съответния ред. Това ще е демонстрация на волята на парламентарното мнозинство и индикация за политиката, която ще се провежда занапред, подкрепени със съответната ясна, надявам се, аргументация. Ще е добре българските граждани да чуят мотивите, след което ще имат и възможността да проследят какви решения ще се взимат в сферата на отбраната.

Благодаря на всички, които ме подкрепяха до момента и които продължават да ме подкрепят.

Continue Reading

Previous: Вацев: Добре дошли в навечерието на Третата световна война, където България oтново ще воюва срещу Русия
Next: Украинец: Разстрелват хората по улиците, градът ни е постоянен обстрел

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
  • Баща ми почина, а адвокатът му ме повика за четенето на завещанието — не очаквах нищо, но когато спомена една къща, за която никога не бях чувал… ОНЕМЯХ 😳😱😨
  • ИЗНЕСОХ Я ОТ ОГЪНЯ — И ТОГАВА ТЯ ПРОШЕПНА ИМЕ, КОЕТО МЕ СМРАЗИ… 😳😳😳
  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.