Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефан Янев с извънредно изявление за пряка заплаха за националната ни сигурност
  • Новини

Стефан Янев с извънредно изявление за пряка заплаха за националната ни сигурност

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Стефан Янев с извънредно изявление за пряка заплаха за националната ни сигурност

Случващото се в Украйна пряко застрашава нашата сигурност, обяви извънредно военният ни министър.

Министърът на отбраната Стефан Янев бе на откриването днес на Годишната конференция на началника на отбраната, като коментира и ситуацията по оста “НАТО-Русия”.

”Днес регионът е изправен пред най-голямата криза след Студената война. Никой и по никакъв повод не ни налага решения за нашата сигурност. България е суверенна страна и решенията за сигурността се взимат от Народното събрание и Министерския съвет. Средата за сигурност е променена. Случващото се в Украйна пряко застрашава нашата сигурност”, каза той, цитиран от “Фрог Нюз”.

Темата на двудневния форум тази година е “Адаптиране на структурата на въоръжените сили, планирането, подготовката и използването им към изискванията на концепцията на НАТО за възпиране и отбрана в Евроатлантическата зона”.

По думите му продължава тенденцията за промяна на баланса в Черно море. Анализите ни показват сериозни дефицити във въоръжените ни сили, допълни Янев.

“Има 5 приоритета върху които да се насочим. Първият е хората в отбраната. Трябва да привлечем хора за вакантните длъжности. Друг приоритет е модернизацията на въоръжените сили. Ние ще подновим проекта за бойна машина за пехотата. Ще направим всичко средствата за отбрана да достигнат 2% от Брутния вътрешен продукт до 2025 година”, каза още Стефан Янев.

Според него целта е да се направи анализ на въоръжените сили, за да може да се повиши бойната им подготовка и готовност. Той посочи, че ще се създаде батальон на бойна група, която нямаме.

“Когато говорим за дефицит, говорим за такъв по стандартите на НАТО. Например липсва ни артилерия с определен калибър за батальон на бойната група. Ще говорим с американските представители дали могат да участват. Но това ще се вземе като решение на друго ниво”, каза още Стефан Янев, цитиран от БНТ.

Той поясни, че по повод новите 5 приоритета единият от които размразяване на проекта за бойни машини има няколко фактора, като това как да продължи реализацията чрез конкурс или чрез договор правителство-правителство.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата
Next: Двете силни молитви към Свети Мина, които най-бързо помагат за сбъдване на искрени желания

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.