Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стигнаха ли до Жоро Милионера? Черна версия за изчезването му и големите пари
  • Новини

Стигнаха ли до Жоро Милионера? Черна версия за изчезването му и големите пари

Иван Димитров Пешев декември 19, 2022
jsajraosrkasr.png

Известният пловдивчанин Георги Енев, който задигна милион и половина от инкасов автомобил, изчезна вдън земя, след като беше пуснат от затвора. Той излежа присъдата си за обира на 1 471 058,52 лв., но 10 години никой не разбра къде са парите.

Жоро Милионера получи присъда от 12 години затвор и я излежа примерен и мълчалив. Всичко опити на полицията или съкилийниците му да го разговорят, удариха на камък. Той беше освободен през април т.г., получи си личните вещи, излезе зад портала и повече никой не го видя нито в Пловдив, нито където и да е из страната.
Според запознати, Енев или е в чужбина, където си харчи милиона, или вече не е между живите, пише „Труд“.

Полицаи смятат, че мерак към лесните пари са имали бандити, които са следили изкъсо придвижването му навсякъде, след като е излежал присъдата си. Той изкара зад решетките почти 10 г., защото там е работил и така е редуцирал наказанието си.

Милионера обаче не пожела да подаде молба за предсрочно освобождаване, каквото право имаше, след като излежа половината от присъдата си. Запознати с казуса коментираха през цялото това време, че причините за желанието му да стои зад решетките са две.

Не изпускай тези оферти:

Първата е, че той призна вината си, но не каза и дума къде са парите, и се предполага, че след излизането си от затвора той ще бъде преследван от целия криминалния контингент – от уличния клошар до мафиотските босове, докато предаде укритата крупна сума.

Задигнатите през 2012 г. пари бяха на различни банки и са имали застраховки, като щетите за самите банки са покрити. Застрахователните компании могат да си търсят парите от Георги Енев и не е изключено точно това да е мотивът му да се скрие. И както стоически изтърпя години, за де се върне и прегърне пачките си, така стоически да изтърпи и още години, токато изтекат всякакви давностни срокове.

Но криминалисти смятат, че освен версията за спотайване, има и друга – бандитите да са „разговорили“ Милионера с всички известни методи на средновековната инквизиция, той да ги е завел до тайника с парите, където те са го екзекутирали и заровили.
Разследващи коментираха, че по-твърд „клиент“ не са имали.

На разпитите и в съда Жоро признавал вината си, но въпреки капаните, които са му устройвали, така и никой не е разбрал съдбата милиона и половина, изчезнал на 22 юни 2012 г. пари.

Планът на Милионера за обира беше гениално прост, признават МВР служители, работили по случая. В Пловдив посред бял ден, без един изстрел. Енев работел като инкасо-охрана и заедно с колегата му били на смяна.

По пътя към една от банките бъдещият милионер го помолил да слезе да купи дюнери. Това често се случвало и колегата му не се усъмнил. Минути по-късно свидетели забелязали Енев да прехвърля торбите с пари от инкасовия автомобил в личния си „Опел Кадет“, оставен на съдента улица “Петрова нива”. После се преоблякъл, качил се в колата си и отпрашил. Докато колегата му се върне, Енев вече е бил извън Пловдив, смятат полицаи.
От този момент цели 10 дни никой не знае нищо къде е бил и какво е вършил.

Обирджията е обявен за национално и международно издирване, защото разследващите предполагат, че е напуснал страната към Гърция или Румъния. Възможно е да е пътувал и до други страни с предварително подготвена фалшива лична карта.

В дните на неизвестност някой оставя на майка му 25 хил. лв. от името на сина й, които тя не приема. Предполага се обаче, че това са направили полицаи с надеждата, че жената ще потърси контакт със сина си, ако има такъв.
Смята се, че Георги Енев е бил напълно готов за обира и само чакал удобен момент.

Планът му е трябвало да бъде осъществен дни по-рано, но тогава колегата му охранител не се е съгласил да спирта и малко да се отклонят от маршрута. Бъдещият милионер не е настоявал, търпеливо останал да чака.

Според психолози Жоро имал желязна нервна система и бил много добре обучен. Той е служил като рейнджър в нашите мисии в Афганистан. Неслучайно е избрал начин за обир без екшъни и стрелби, а с тактическа хитрост. Така се и предал на полицията на 10-ия ден.

Появил се най-неочаквано в едно от районните полицейски управления на Пловдив заедно с адвоката си, който минути по-рано звъннал на окръжния прокурор. Беглецът носел раница, в която обаче нямало пари, а четка и паста за зъби. Всичко останало било мълчание.

Подозренията са, че пачките са закопани около манастир в Асеновградско. Местните жители в района са разпитвани няколко пъти дали не са видели нещо съмнително, чужд човек или непозната кола в деня на обира или след него, но напразно. Асеновград има славата на „Малкия Ерусалим“ поради най-голямото струпване на манастири, църкви и параклиси в цялата страна и е възможно скривалището на Милионера да е около някой от тях.

Всички опити на психолози и психиатри да разговорят Жоро и да разберат къде са парите, удрят на камък. В килията му е внедрен полицай под прикритие, но бившият рейнджър не говори за обира, не бълнува дори и насън. Зад решетките не създава проблеми, надзирателите го сочат за пример. Той обаче отказва срещи със свещеника на затвора, за който криминалисти мислели, че може да го разговори.

И досега полицаи подозират, че Георги Енев има съучастник. Те смятат, че планът е бил измислен от друг човек, а Милионера само го е осъществил.
Не му стигала заплатата на охранител.. Имал кредит към една от обраните банки

След ареста Георги Енев отслабнал невероятно, но твърдо запазил тайната къде са пачките

Георги Енев само веднъж отваря тема за пари през всичките 10 години зад решетките. Това е, за да обясни мотива на престъплението си. Той казал, че не съжалява за обира, защото със заплатата си на охранител – около 600 лв., нито можел да си плаща кредита от 40 000 лв., нито да помага на майка си, нито да живее нормално.

Той бил разведен, но много държал на семейството си и особено на детето си, на което помагал постоянно финансово. Бил е и изключително привързан към баба си и дядо си по майчина линия, които посещавал всяка седмица, за да провери дали са добре и имат ли всичко необходимо.

Милионера обаче искал отново да има семейство и много деца, а не виждал бъдеще. В затвора страдал единствено за това, че бившата му жена категорично отказвала да заведе детето им на свиждане.

Според познатите му, Енев никога не би си позволил да ограби никой човек, но нямал угризение да посегнал на парите на банките, една от които била тази, на която трябвало да изплаща кредита си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Георги Георгиев – Гец: Много любопитни факти изплуват от интервю с актьора в далечната 1979 г
Next: 12-годишно българче вдигна на крака журито на Чехия търси талант

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.