Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Столтенберг алармира за риск от граждански размирици в Европа и руско нападение срещу НАТО
  • Новини

Столтенберг алармира за риск от граждански размирици в Европа и руско нападение срещу НАТО

Иван Димитров Пешев септември 8, 2022
stoetleltente.jpg

Войната в Украйна навлиза в критична фаза. Идва зима и ще е трудно. Тежко за украинския народ и за въоръжените сили, които се борят за своята свобода, и тежко за тези от нас, които ги подкрепяме. Това заявява генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в своя статия за „Файненшъл Таймс“.

„Нашето единство и солидарност ще бъдат подложени на сериозно изпитание, тъй като домакинствата и фирмите усещат кризата от растящите цени на енергията и разходите за живот, причинени от бруталната инвазия на Русия.

Изправени сме пред трудни шест месеца, под угрозата от енергийни сривове, смущения и може би дори граждански размирици. Трябва обаче да запазим курса си и да се противопоставим на тиранията – заради Украйна и заради самите нас„, подчертава той.

„Действително плащаме цена за своята подкрепа за Украйна. Но тази цена се измерва в долари, евро и лири, докато украинците заплащат с живота си.

Не изпускай тези оферти:

И всички ние ще платим много по-висока цена, ако Русия и други авторитарни режими смятат, че могат да нахлуват в територията на своите съседи и да погазват безнаказано международното право. Ако Русия спре да воюва, ще има мир. Ако Украйна спре да воюва, тя ще престане да съществува като независима нация. Ние имаме морална отговорност да подкрепяме тази независима демокрация в сърцето на Европа“, категоричен е Столтенберг.

„Цената, която плащаме в подкрепа на Украйна, е от полза и за нашата собствена сигурност. Владимир Путин ясно заяви, че иска да заличи страната от картата и да пренапише европейския ред за сигурност.

Русия временно окупира около 20% от Украйна – четири пъти повече от площта Белгия или половината от тази на Великобритания. Окуражена от всеки успех, Русия може да рискува да предприеме по-нататъшна агресия и срещу други свои съседи и дори да извърши атака срещу съюзници в НАТО„, предупреждава шефът на Алианса.

„Така че трябва да направим избор относно света, в който искаме да живеем. Съюзниците от НАТО се ангажират с правото на всяка нация да избира собствената си съдба. Ето защо ние предоставяме безпрецедентна финансова, хуманитарна и военна помощ, за да помогнем на Украйна да надделее като суверенна независима държава“.

Столтенберг отбелязва, че след незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г., съюзническите страни са предоставили милиарди долари подкрепа за сектора и институциите за сигурност на Украйна и са обучили десетки хиляди войници, включително от специалните части. По негови думи това е допринесло украинските въоръжени сили да станат по-силни, по-добре ръководени и по-добре подготвени за подновената инвазия на Русия.

„От февруари съюзниците се обединиха на страната на Украйна с безпрецедентна военна, хуманитарна и финансова подкрепа. През юни лидерите на НАТО се споразумяха за засилен пакет от помощ, включващ гориво, храна, медицински консумативи, военно оборудване, сигурни комуникации и оборудване за противодействие на мини и дронове.

Ние подготвяме повече от дузина нови проекти, за да помогнем на Украйна да посрещне зимата и ще продължим да помагаме на страната да укрепи своята отбрана в по-дългосрочен план и да премине от оръжия от съветско време към такива на НАТО“, уверява шефът на Алианса.

Той подчертава, че трябва да продължи да се увеличава помощта, от която Украйна се нуждае. „Виждаме решаващата разлика, която нашата помощ оказва на бойното поле всеки ден. Украинската армия доказа способността си да устои на руската агресия, да нанася ответни удари дълбоко в тила на врага и да създава значителни трудности за нашествениците“, изтъква Столтенберг.

Според него мащабните санкции, наложени от членовете на НАТО, заедно с ЕС, също оказват влияние върху руската икономика и въздействието ив ще става все по-силно с течение на времето, предвид забраните за пътуване и замразяването на активи на руския елит. Освен това Кремъл се е откъснал от най-близките си и доходоносни пазари на петрол и газ в Европа.

„Технологичните санкции ограничават сериозно достъпа на Русия до модерните полупроводници и чипове, от които се нуждае, за да захранва своята автомобилна индустрия, самолети и военни усилия. Нашите страни се възползват от тази възможност да диверсифицират своите икономики и енергийни доставки, да укрепят своята устойчивост и да се освободят завинаги от енергийното изнудване на Русия“.

Същевременно ние правим най-фундаменталната промяна във възпирането и отбраната на НАТО след Студената война, значително засилвайки присъствието си на източния фланг, поставяйки стотици хиляди войници в повишена готовност и продължавайки да инвестираме в авангардни способности.

Гаранциите за сигурност на НАТО не оставят място за грешни изчисления в Москва относно нашата способност да защитаваме всеки сантиметър от територията на Алианса. В същото време те позволяват на съюзниците да подкрепят правото на Украйна на самоотбрана“, изтъква Столтенберг.

„Предстоят трудни времена, но и преди сме се сблъсквали с трудни времена заедно. Цената на това да не отстояваме своите ценности винаги е по-висока. В името на бъдещето на Украйна и своето трябва да се подготвим за зимната война и да продължим курса си“, категоричен е той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Потрес: Баровци със скъпи коли се бият за вмирисана риба след потопа в Карловско
Next: Какво се случва: Кралица Елизабет II е поставена под лекарско наблюдение, всичките ѝ близки търчат към нея

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.