Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стопанин започна да подрежда двора си и попадна на невиждана находка
  • Новини

Стопанин започна да подрежда двора си и попадна на невиждана находка

Иван Димитров Пешев март 11, 2022
sukrovsoishtit.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Понякога живеем на метри от скрити съкровища и дори не подозираме за това. Друг път пък сме на ръка разстояние от наистина ужасяващи неща.

 

Доказателство за това бе историята на Даниел, която  споделихме. Момчето си купи малък апартамент, но щом отвори тайника в пода изпадна в ужас.

Преживяното от него се оказа нищо пред странните и шокиращи неща, които и други хора намериха в жилищата си.

Да не споменаваме за ужаса, преживян от мъж, тръгнал да ремонтира стационарния телефон в новия му дом.

Сега обаче опаднахме на друга шокираща история. Тя е от Уисконсин.

Имгур Капитарктика закупил къща, строена през 60-те години на миналия век. Ремонтирал я и насочил вниманието си към двора.

 

Именно там той намерил нещо, което шокирало не само него, но и всички интернет потребители, видели снимки от находката му.

 

Имгур тръгнал да реновира дворното пространство на къщата, но за целта първо взел архитектурните планове от общината. Именно от тях той установил, че под краката му се крие истинско съкровище.

 

 

„Плановете показваха, че отдолу има изградено бомбоубежище. Входът му се намира по средата на тревната площ, но такъв не виждах. Затова започнах „разкопки“. Тогава го намерих! Той бе затрупан от тонове пръст“, споделя мъжът.

 

 

Той и негови приятели започнали да чистят входа към бомбоубежището, до което се стигало по вити метални стълби, спускащи се в земята.

 

 

 

В последствие достигнали до основната му зала.

 

После изградили по-добър вход, който да се запази за поколенията напред.

 

Какво планира да прави мъжът с неочакваната находка, която намери в двора си, все още не е ясно. / jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Путин е приклещен в ъгъла, но не кляка. Току-що изстреля жестока заплаха към Запада
Next: Ще се хванете за главата какви коли ще произвежда Русия заради санкциите

Последни публикации

  • Цяла година Маркъс беше като заключена врата.
  • След като съпругът ѝ купи имение за двадесет милиона евро за любовницата си, съпругата не каза нищо.
  • Адриан рядко си позволяваше разходка без телефон в ръка. Не защото не можеше, а защото не си даваше право. Винаги имаше някой срок, някой договор, някой разговор, който не търпеше отлагане.
  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
  • „Не се жени за нея“ — каза бездомното момиче пред вратата на църквата. А това, което разкри след това, промени всичко.
  • Параклисът беше потънал в тягостна тишина в утрото на погребението на Робърт. Не от онзи благоговеен покой, а от празнота, която тежеше като камък върху ребрата ми. Седях сама на първата пейка, с черни ръкавици, прилежно сгънати в скута ми, и гледах затворения ковчег.
  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
  • Погребението беше тежко и необичайно тихо. Сякаш дори въздухът се страхуваше да потрепне. Мъжът ми загина по време на поредната си задача. Беше пожарникар дълги години и в онзи ден дойдоха всички. Колеги, приятели, роднини, съседи. Изглеждаше, сякаш целият свят се беше наредил в редица, за да ме гледа как се разпадам.
  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Цяла година Маркъс беше като заключена врата.
  • След като съпругът ѝ купи имение за двадесет милиона евро за любовницата си, съпругата не каза нищо.
  • Адриан рядко си позволяваше разходка без телефон в ръка. Не защото не можеше, а защото не си даваше право. Винаги имаше някой срок, някой договор, някой разговор, който не търпеше отлагане.
  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.