Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стоп на движението по Тракия край Първомай! Гъст дим, претъпкан автобус гори пред шофьорите!
  • Новини

Стоп на движението по Тракия край Първомай! Гъст дим, претъпкан автобус гори пред шофьорите!

Иван Димитров Пешев август 24, 2022
aivavkzvkzva.jpg

По информация в превозното средство пътували мигранти

Бус се запали на автомагистрала „Тракия“ в участъка преди Първомай.

Това съобщи зрител на Нова,

В превозното средство, което било с отличителни полицейски надписи, имало мигранти, твърди очевидецът.

Не изпускай тези оферти:

Още инциденти:

Двама от ранените при катастрофата между джип и цистерна край село Скравена са в критично състояние.

Единият от пациентите е дете. Това съобщи на брифинг пред „Пирогов“, където са настанени пострадалите, д-р Валентин Димитров, изп. дир. на болницата.

За възрастния пациент той посочи: „В тежко, критично състояние, с опасност за живота. Имаме голяма политравма на всички органи. Направени са му изследвания в образната диагностика. Необходимо му е време. Претърпял е две операции и ако се налага, оперативните интервенции ще продължат”.

Идентично е състоянието на едно от децата. То е на командно дишане, в критично състояние. Правят се изследвания, но отново времето е най-важното нещо, подчерта докторът.

„Добрата новина е, че третото дете е адекватно, в съзнание, има травми, но не застрашават живота му. То вече е приведено в детско отделение и ще се възстанови най-бързо. Утре ще направим контролен скенер“, допълни д-р Димитров.

Той не се ангажира с отговор кога ще бъдат изписани пострадалите.

Още:

Бургазлийка се бори за живота си след катастрофа на пътя между Бургас и Средец, съобщиха от полицията.

Злополуката е станала около 19:58 часа снощи. При нея 26-годишен бургазлия управлявал „Митцубиши Лансер“, но заради преумора и след като е заспал зад волана, е навлязъл в насрещното и се е блъснал в движещия се там „Нисан Алмера“, шофиран от 56-годишна бургазлийка.

Пострадала е водачката. Тя настанена в „Реанимация“ на УМБАЛ-Бургас с фрактури на долната челюст, шест ребра, лява ръка, десен крак, колянна става и таз, с опасност за живота.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба повече от 30 години подхранва доматите през август така. Приех съвета й и не съжалявам
Next: Изпуснаха Дончева в БТВ и стана страшно! Обяви Стефан Янев за лабораторно упражнение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.