Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страховити прогнози на учените за следващите 50 години: Хора ще живеят на Луната през 2037 г., ще има робот във всеки дом
  • Новини

Страховити прогнози на учените за следващите 50 години: Хора ще живеят на Луната през 2037 г., ще има робот във всеки дом

Иван Димитров Пешев септември 5, 2022
nalnausnuasn.jpg

Откакто свят светува, съществуват и предсказанията за бъдещето.

Често те са плод единствено на специалните усещания на ясновидци и феномени от близо и далеч, но съществуват и пророчества, които се уповават на факти.

Такива са прогнозите на футурулозите, обединени в платформата „Future Timeline“, които изнесоха преди дни своите предположения какво ще се случи на света и човечеството в следващите 50 години.

В интервю известният физик Мичио Каку каза, че много скоро хората ще имат „сензорни тапети“, с помощта на които ще могат да обменят информация с други хора, които са далеч от тях. Те ще заместят таблетите и мобилните телефони − докосвайки ги, ще можем да позвъняваме, пишем и виждаме събеседника си, дори той да е на хиляди километри.

Не изпускай тези оферти:

Някои направени предсказания на същия екип от учени и изследователи вече са станали реалност.

Именно те казаха още през 2016 г., че 4 години по-късно ще влезе в действие стандартът 5G. И ще се появи холографска телевизия, което вече е факт.

Ето и новите им прогнози:

2022: В САЩ 10% от електроенергията ще се произвежда с помощта на слънчевата енергия. В Дубай ще
използват летящи таксита или поне такива на магнитни възглавници.

2023: Импланти за мозъка ще могат ще връщат „изгубени спомени“. За подобно нещо вече се говори упорито.

2024: Ще създаваме предмети само с един клик в интернет и ще ги отпечатваме в реални размери чрез модерни 3D принтери.

2025. Телевизионните предавания ще се осъществяват само чрез интернет. 3D принтерите ще започнат да произвеждат човешки органи в лабораторни условия.

2028: Във Великобритания печатните вестници ще излязат напълно от употреба и ще продължат съществуването си в интернет.

2029: Изкуственият интелект ще стане реалност. Функциите на касиери и продавачи в супермаркетите ще се
изпълняват от роботи.

2030: САЩ ще започнат да губят статута си на световна свръхдържава. Заболяване номер 1 ще бъде
депресията.

2031: Поради рязкото спадане на производството на какао шоколадът отново ще стане предмет на разкоша.

2032: Интернет ще бъде 100 пъти по-бърз.

2033-2034: Ще се състои първата пилотирана експедиция на Фобос – един от двата спътника на Марс. Това е
малко вероятно да се забави като реализация, може и да е година по-рано. Ще започнат миннодобивни дейности на астероидите. На Земята ще се доставят скъпоценните метали, съдържащи се в метеоритите. Ще има авиокомпании, предлагащи пътнически полети със свръхзвукови скорости.

2035: Ще се появят първите доказателства за съществуването на извънземен живот.

2036: Русия ще стане най-голямата производителка на селскостопанска продукция в света.

2037: На Луната ще бъде създадена първата обитаема база.

2038: Синтетичното месо, произвеждано в лаборатории, ще стане нещо обичайно по рафтовете на
магазините.

2039: Мечтата за телепортация на сложни органични молекули ще стане реалност. Обемът на глобалния
пазар на космическата индустрия ще превиши 1 трилион долара.

2040: Преобладаващ начин за междуличностно общуване ще стане виртуалната телепатия. Тютюневите изделия и цигарите ще изчезнат напълно.

2041: Средната температура ще се повиши с 4 градуса. Ще бъде създаден компютър, 50 милиона пъти по-бърз от съвременните суперкомпютри.

2042-2049: Населението на Земята ще превиши 10 милиарда. В САЩ за пръв път белите ще се окажат малцинство. Хората и машините ще се слеят в едно цяло. Присъствието на роботи във всекидневието и професионалния живот ще стане нещо обичайно.

2057: Ще се използват портативни МРТ скенери, които ще се побират в дланта на едната ръка.

2059: Нефтената ера ще свърши. На Марс ще бъде създадена първата човешка колония.

2067: Ще бъдат произведени първите космически апарати на гориво от антиматерия.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъщерята на Анита Мейзер проговори какво е правила майка й в затвора
Next: Бедствие в Югозапада! Местните: Положението е като след ракетен обстрел, движението е затворено

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.