Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страхотна вест за България, обяви проф. Георги Рачев, водещият на БТВ не издържа
  • Новини

Страхотна вест за България, обяви проф. Георги Рачев, водещият на БТВ не издържа

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
gfdhjrttrtr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Най-после добри новини поднесе на почиващите по морския бряг климатологът проф. Георги Рачев в прогнозата си за следващите дни.

Росен Цветков, който замества водещият Златимир Йочев, не издържа на емоциите и искрено се зарадва, защото излиза в отпуск.

Бурното вълнение отстъпва на вече по-кротко море и няма да има забрани и червени флагове по плажовете и тези, чиято отпуска свърши могат само да съжаляват.

Морето беше бурно, но вече се успокояват нещата.

Казаха, че до края на август морето няма да става за къпане.

Защо да не става? Аз не мога да разбера.

През няколко години се случва да има силно вълнение.

Той обаче предупреди за голяма опасност.

Мъртвото вълнение идва после. До няколко дни.

Това ще се изчисти, ще попие. Днес вълните се около метър и половина. В понеделник ще са около метър, а в четвъртък – 30 сантиметра.

Тези, които са тръгнали на море, просто да му се радват.

 

Не е добра новината обаче за замърсяването особено по южното черноморие.

Според климатолога пренаселените курорти и многото туристи особено през август са причина това положение.

Пречиствателните станции не могат да поемат натоварването от множеството хотели и мръсотията се изсипва в морето, но това се случва всяка година според него.

 

До края на месеца ще бъде слънчево, сухо и топло, прогнозира климатологът.

Жегата ще ни мори още две седмици. Дори и в София сутрешните температури са много високи около и над 20 градуса.

Остава горещо, но и много сухо, никакви валежи не се задават поне до края на месеца. Единствено слаб северен вятър ще разхлажда от време на време и то най-вече по морския бряг.

Това е август – скучно време, няма какво да му коментираш, каза Рачев.

 

И накрая на прогнозата направи сравнение между европейския и американския модел за прогнозиране.

От Щатите ни повишиха температурите с около десетина градуса като прогнозират над 30 до 33 градуса около Берлин, докато по европейския те са около 25. Така синоптикът подчерта, че не можем да се доверяваме само на машините, а е много важен човешкия фактор, който да каже последната дума.

Температурите в България и Балканите ще са много високи.

Между 35 и 37 градуса.

Ето и прогнозата град по град от проф. Рачев

София максималните температури ще са над 30 градуса, а минималните – около 20 градуса.

В Стара Загора максималните температури ще са между 34 и 36 градуса. Минималните ще паднат до около 21 градуса.
В Созопол и Слънчев бряг в понеделник температурата ще е 34 градуса.
Във Варна времето е топло и влажно – 22 градуса минимална температура. Силата на вятъра постепенно ще отслабва. Максималните температури ще достигат до 34 градуса.

Във Варна нощите ще са като в Тропиците.

На север няма такива щети, като на юг. Причината е в разликата в налягането.

В Русе неделя се очаква термометрите да покажат 38 градуса. „Нарочно съм го избрал“, обясни проф. Рачев.

Вятърът ще е слаб.

Ще има липса на валежи.

От събота до сряда в Плевен максималните температури ще са 35 градуса, а минималните – 21 градуса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НИМХ с пареща прогноза за съботния ден: Радвайте се на хубавото време, че в понеделник
Next: Мая е стюардеса и получи бакшиш, с който може да си купи апартамент

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.