Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страх и ужас във Велико Търново след мистериозна смърт на младеж
  • Новини

Страх и ужас във Велико Търново след мистериозна смърт на младеж

Иван Димитров Пешев март 10, 2022
velturpolice.jpg

Момче на 21 години от Велико Търново спаси с органите си трима души, след като почина в резултат на злополука, обвита в неясноти. Това пише в. „Борба“.

От полицията в областния град потвърдиха информацията и посочиха, че работят по две версии за фаталния край на младежа – умишлено причиняване на смъртоносна травма и инцидент. Липсата на свидетели на случилото се създава трудности в разследването.

В събота момчето се запътило към негови приятели, които се били събрали в апартамент на улица „Полтава“ във Велико Търново. Позвънило на домофона и те му отворили входната врата. То обаче така и не се качило до жилището и след като минало известно време, в което не отговаряло на телефонните позвънявания, няколко души от компанията слезли да го потърсят.

Младежите се натъкнали на фрапираща гледка – приятелят им лежал безпомощно пред асансьора в локва кръв. Веднага се обадили на телефон 112, а на мястото пристигат екипи на Спешна помощ и полицията. Шокирани от видяното, дали показания пред органите на реда, но в крайна сметка никой не можел да каже какво точно се е случило. Възможно е някой да е ударил момчето по главата или то самото да се е подхлъзнало и паднало, в резултат на което да е пострадало толкова тежко.

Медиците транспортират 21-годишния пациент в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, където го поемат дежурните в Спешно отделение. Заключението на специалистите след прегледите и образните изследвания било тежка черепно-мозъчна травма. Сформиран е екип за неотложна операция начело с неврохирурга д-р Николай Мойнов. Въпреки опитите на лекарите момчето не успява да се пребори за живота си и изпада в мозъчна смърт.

Комисия от трима лекари установява необратимото състояние и съобщава на семейството, че пациентът вече няма как да се върне към живота. Почернените родители въпреки огромната мъка взимат решение да оставят частици от момчето живи, като дарят органите му за трансплантация на тежко болни пациенти.

В понеделник на летището в Горна Оряховица каца самолет C-27J Spartan с екип от болница „Света Екатерина“, за да вземе тялото на търновеца за експлантация в столицата. В операцията се включват специалисти от ВМА, които отстраняват черния дроб, и от МБАЛ „Лозенец“ – бъбреците.

Извършени са три трансплантации, като всички реципиенти са в добро общо състояние. Бъбреците са присадени на жена на 31 години и мъж на 26 години. Черният дроб е имплантиран на 43-годишна жена.

Това е втора донорска ситуация във Велико Търново за 2022 г. и се случва само 10 дни, след като друг пациент в мозъчна смърт в областната клиника спаси с органите си четирима души. Тогава донорът бе на 44 години и даде шанс за живот чрез своите сърце, бъбреци и черен дроб. И този път дейностите по сложната процедура бяха осъществени от д-р Сибила Маринова и д-р Ваня Лъчезарова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: бТВ изрита Биляна Гавазова
Next: Оля де Карденас каза нещо за Кирил Петков и руснаците, което смрази мнозина

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.