Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страх и ужас във Велико Търново след мистериозна смърт на младеж
  • Новини

Страх и ужас във Велико Търново след мистериозна смърт на младеж

Иван Димитров Пешев март 10, 2022
velturpolice.jpg

Момче на 21 години от Велико Търново спаси с органите си трима души, след като почина в резултат на злополука, обвита в неясноти. Това пише в. „Борба“.

От полицията в областния град потвърдиха информацията и посочиха, че работят по две версии за фаталния край на младежа – умишлено причиняване на смъртоносна травма и инцидент. Липсата на свидетели на случилото се създава трудности в разследването.

В събота момчето се запътило към негови приятели, които се били събрали в апартамент на улица „Полтава“ във Велико Търново. Позвънило на домофона и те му отворили входната врата. То обаче така и не се качило до жилището и след като минало известно време, в което не отговаряло на телефонните позвънявания, няколко души от компанията слезли да го потърсят.

Младежите се натъкнали на фрапираща гледка – приятелят им лежал безпомощно пред асансьора в локва кръв. Веднага се обадили на телефон 112, а на мястото пристигат екипи на Спешна помощ и полицията. Шокирани от видяното, дали показания пред органите на реда, но в крайна сметка никой не можел да каже какво точно се е случило. Възможно е някой да е ударил момчето по главата или то самото да се е подхлъзнало и паднало, в резултат на което да е пострадало толкова тежко.

Медиците транспортират 21-годишния пациент в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, където го поемат дежурните в Спешно отделение. Заключението на специалистите след прегледите и образните изследвания било тежка черепно-мозъчна травма. Сформиран е екип за неотложна операция начело с неврохирурга д-р Николай Мойнов. Въпреки опитите на лекарите момчето не успява да се пребори за живота си и изпада в мозъчна смърт.

Комисия от трима лекари установява необратимото състояние и съобщава на семейството, че пациентът вече няма как да се върне към живота. Почернените родители въпреки огромната мъка взимат решение да оставят частици от момчето живи, като дарят органите му за трансплантация на тежко болни пациенти.

В понеделник на летището в Горна Оряховица каца самолет C-27J Spartan с екип от болница „Света Екатерина“, за да вземе тялото на търновеца за експлантация в столицата. В операцията се включват специалисти от ВМА, които отстраняват черния дроб, и от МБАЛ „Лозенец“ – бъбреците.

Извършени са три трансплантации, като всички реципиенти са в добро общо състояние. Бъбреците са присадени на жена на 31 години и мъж на 26 години. Черният дроб е имплантиран на 43-годишна жена.

Това е втора донорска ситуация във Велико Търново за 2022 г. и се случва само 10 дни, след като друг пациент в мозъчна смърт в областната клиника спаси с органите си четирима души. Тогава донорът бе на 44 години и даде шанс за живот чрез своите сърце, бъбреци и черен дроб. И този път дейностите по сложната процедура бяха осъществени от д-р Сибила Маринова и д-р Ваня Лъчезарова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: бТВ изрита Биляна Гавазова
Next: Оля де Карденас каза нещо за Кирил Петков и руснаците, което смрази мнозина

Последни публикации

  • Маргарита стоеше край прозореца в болничния коридор, стиснала ръце и стиснала зъби. Погледът ѝ беше прикован в гледката долу, пред входа, където съпругът ѝ Игор отново се смееше с медицинската сестра Марина
  • Всичко започна като една съвсем обикновена събота. Слънцето се прокрадваше през прозореца на кухнята, рисувайки златни ивици по масата, където Алекс, моят деветгодишен син, се опитваше да си сипе мляко в купичката с овесени ядки, докато малката му сестра, Лили, го наблюдаваше с широко отворени очи. Тя беше на четири и всяко негово движение беше обект на безкрайно възхищение.
  • Стоях до леглото му, държейки изсъхналата му ръка, вени изпъкнали като стари корени по набръчканата кожа. Всяко вдишване беше усилие, всяко издишване – шепот, който се губеше в тишината на стаята. И тогава, в този полумрак
  • Една година беше изминала, откакто Стефан загуби брат си, Димитър. Една година, изпълнена с мъка, лишения и безкрайна борба. Животът му, който дотогава беше относително спокоен, се преобърна с главата надолу
  • Бяха изминали три дълги, мъчителни години, откакто светът ми се срина. Три години, откакто съпругът ми, моята първа и единствена любов, загина при нелепа трудова злополука
  • Марина седеше на тясната желязна койка, сгушена в стария шал, който някога ѝ беше подарил синът ѝ. Саша. Нейната гордост. Нейното момче. Тя го беше родила на двадесет и две, когато съпругът ѝ загина на строеж
  • Когато заплатата на съпруга ми, Райън, се удвои, очаквах благодарност. Може би спонтанна ваканция. Или поне празнична вечеря. Това, което не очаквах, беше зашеметяващо искане: да започнем да делим всички домакински разходи 50/50 – въпреки факта, че работех на непълно работно време по негово настояване.
  • Госпожа Лилия винаги е била „дамата с цветята“ в нашия квартал. Тя се караше на децата, че стъпват по теменужките ѝ, раздаваше мини тиквички от градината си и разказваше истории за покойния си съпруг
  • Никога не си бях представяла, че едно обикновено посещение на гроба на майка ми ще промени живота ми завинаги. Но един следобед видях жена, която изхвърляше цветята, които току-що бях оставила. Объркана и разстроена, аз се приближих до нея – само за да разкрия тайна, която разтърси целия ми свят. Казвам се Лаура и това е историята за това как открих сестра, за чието съществуване дори не подозирах.
  • Лена се сгуши на изоставена автобусна спирка, притискайки новородените си дъщерички. Студената, мокра от дъжда нощ я обгръщаше като леден саван. Вятърът свистеше през подгизналите ѝ дрехи, пронизвайки я до кости, докато шепнеше отчаяна молитва.
  • Заради болест мъжът ѝ не излизаше от къщи… но когато Анна се върна по-рано от обикновено, я застигна ужасяваща истина…
  • Цял живот се гордеех с умението си да вземам бързи решения. На работа тази черта ми е само от полза – докато другите размишляват, аз вече действам. Работех като старши финансов анализатор в голяма инвестиционна компания, където всяка секунда можеше да струва милиони
  • Изгониха ме от дома, когато бях на петнайсет. Не с куфар, не с викове, както става по филмите. Просто една вечер майка ме погледна така, сякаш съм ѝ чужд, и каза: „Илюша, така е по-добре.
  • Семьон все казваше на Люба, че трябва да отслабне.
  • Вие всичко предадохте на сестра ми? Отлично — нека сега тя да плаща за вашите дългове. Аз повече няма да дам и стотинка!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Маргарита стоеше край прозореца в болничния коридор, стиснала ръце и стиснала зъби. Погледът ѝ беше прикован в гледката долу, пред входа, където съпругът ѝ Игор отново се смееше с медицинската сестра Марина
  • Всичко започна като една съвсем обикновена събота. Слънцето се прокрадваше през прозореца на кухнята, рисувайки златни ивици по масата, където Алекс, моят деветгодишен син, се опитваше да си сипе мляко в купичката с овесени ядки, докато малката му сестра, Лили, го наблюдаваше с широко отворени очи. Тя беше на четири и всяко негово движение беше обект на безкрайно възхищение.
  • Стоях до леглото му, държейки изсъхналата му ръка, вени изпъкнали като стари корени по набръчканата кожа. Всяко вдишване беше усилие, всяко издишване – шепот, който се губеше в тишината на стаята. И тогава, в този полумрак
  • Една година беше изминала, откакто Стефан загуби брат си, Димитър. Една година, изпълнена с мъка, лишения и безкрайна борба. Животът му, който дотогава беше относително спокоен, се преобърна с главата надолу
  • Бяха изминали три дълги, мъчителни години, откакто светът ми се срина. Три години, откакто съпругът ми, моята първа и единствена любов, загина при нелепа трудова злополука
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.