Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшен екшън! Кирил Петков се скри в офиса на ГЕРБ
  • Новини

Страшен екшън! Кирил Петков се скри в офиса на ГЕРБ

Иван Димитров Пешев май 2, 2022
eskshunngerbb.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Премиерът Кирил Петков се е скрил днес в офиса на ГЕРБ, за да избяга от журналистите Николай Бареков и Недялко Недялков от ПИК, които са го пречакали пред сградата на БТВ, за да му задават неудобни въпроси. Станало е сблъсък между охраната на премиера и журналистите. За да избяга от тях на излизане от БТВ, Кирил Петков е минал през офиса на партия ГЕРБ. Вижте подробният разказ на собственика на агенция ПИК Недялко Недялков:

Днес заедно с колегата Николай Бареков научихме, че нелегитимният български премиер Кирил Петков ще дава живо интервю в телевизията на мисирките БТВ и решихме да го причакаме пред входа на удобната проправителствена телевизия.

Имахме няколко простички въпроса:
– Написал ли си е вече оставката и дали е помолил за позволение Иво Прокопиев и Херо Мустафа да си я подаде.
– Ще се подложи ли на тест за наркотици.
– Какво има на записите от МС, иззети от прокуратурата, заради които бе поискана оставката на шефа на НСО. Вярно ли е, че на тях лъсват кадри със сексуални и алкохолни оргии.
– Кога ще разкаже на българския народ защо всеки понеделник ни заробва с нов държавен дълг от половин милиард лева, кои са фирмите посредниците на газа, как ще коментира, че политическият му баща Румен Радев се отрече от него.

Появата ни пред БТВ предизвика шок и ужас сред охраната от НСО – десетина гавази с три бронирани джипа плюс три полицейски патрулки. А уж господин премиерът щеше да се движи пеш и да се къпе в народната любов…
Премиерът опита да ни финтира със скоростно темпо и остана глух за въпросите ни. Настъпи истинска блъсканица, а един от гардовете му удари с остър премерен удар колегата Бареков в ребрата.

По същия начин аз бях блъскан онзи ден пред БТА, когато причаквах Кирил Петков със същите въпроси.
Премиерът се покри в студиото на БТВ, където такива въпроси не могат да бъдат задавани. След края на предаването с изключително жалка и унизителна маневра той избяга от микрофона ни…през задния изход на БТВ, който минава – забележете!, през централата на ГЕРБ.
Кирил Петков избяга от Николай Бареков, Недялко Недялков и агенция ПИК през централата на ГЕРБ, нека се отбележи за историята.

От какво се страхува мишокът и защо не застава пред нашата камера? Нали е премиер на всички българи, нали ние плащаме с данъците си несметната му охрана?

В края на живото ни излъчване като „подкрепление“ дойде и колежката от „Афера“ Веселина Томова, която не можеше да повярва, че министър-председателят на републиката гузно се крие от журналисти в стила на Жан Виденов и Пламен Орешарски.
Очаквайте съвсем скоро координираните действия на малкото независими медии в България срещу необолшевишкия терор на харвардската шайка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Навръх 1 май Радев преглътна мъката и изрече тъжните думи, вцепеняващи новини. Ето какво ни чака
Next: Кличко готви нокаут за Путин и Русия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.