Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшен скандал в ефира на bTV между две известни жени
  • Новини

Страшен скандал в ефира на bTV между две известни жени

Иван Димитров Пешев април 27, 2024
sdfbvfdgbdbngffnfhmhj.png

Оперната певица Мила Михова надскочи ролята си на коментатор на любовното риалити „Ергенът” и буквално се скара на една от отпадналите участнички. Това беше Криси Горджъс, която в последните епизоди беше особено заядлива, най-вече към една от останалите „ергенки” – Екатерина.Михова реши да използва студиото на bTV, за да каже в лицето на Криси какво мисли за нея.

 

С уговорката, че не иска да се заяжда, тя направи на пух и прах отпадналата „ергенка”, че е нападнала Екатерина, използвайки нейна ранна травма.

Криси се опита да се защити, като каза, че на лицето си има два белега, които са и от куче, което я е нападнало като дете. Според нея след като тя е живяла с тях, така и Екатерина трябва да надживее своята травма.

 

Това още повече издразни Мила Михова, която в крайна сметка директно каза на Криси, че поведението ѝ в „Ергенът” е било елементарно.

Преди „изригването” на оперната певица, Пам Велидис също имаше своя момент на откровение, с което обиди на практика всички участнички в предаването. Миналогодишната „ергенка“ каза, участничките изглеждат в предаванто много по-зле, отколкото на живо. Тя допълни, че се чуди как кандидатките за Алек не разбират това

 

 

Нещо странно се случва с Алек в „Ергенът“. Това забелязаха две от момичетата по време на вчерашния коктейл.

„Сякаш беше различен днес“, коментира Йоана.

Дамите бяха без грим и по пижами – трябваше да привлекат Ергенът с естествения си вид. Това беше основно правило за вечерта в 20 епизод на романтичното риалити.

Той обаче не целуна Мария.

„Ти си малка маймунка, знаеш ли?“, каза му тя. „Очаквах да ме целуне, обикновено прави така.“

„Голяма маймуна съм!“, отговори той и я целуна по бузите.

 

„Това не е достатъчно“, отговори тя. След нея на мястото й застана Йоана.

„Последният път беше много по-интимно. Сега просто седяхме и си говорихме като приятели“, бе разочарована тя.

В крайна сметка стюардесата го целуна първа. „Ако не го бях сторила аз, той нямаше и да се сети.“

Йоана предположи, че може би причината е срещите на Алек с други момичета, които го вълнуват повече.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 3000 лева заплата за тази работа в България и почти никой не се навива
Next: Дубайски шейхове се втурват към България, ето каква е причината!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.