Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшен скандал! Д-р Гълъбова скочи на Златимир Йочев и Мария Цънцарова
  • Новини

Страшен скандал! Д-р Гълъбова скочи на Златимир Йочев и Мария Цънцарова

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
sfdgdfghfgdhtrhrt.png

Психиатърката д-р Цветеслава Гълъбова нападна гневно водещите на сутрешния блок на bTV Мария Цънцарова и Златимир Йочев. Повод за недоволството й е интервюто, което двамата проведоха с шефа на „Пирогов“ д-р Валентин Димитров.

По думите й, това е било „грозен, антижурналистически трибунал“, а Йочев и Цънцарова угоднически са изместили центъра на скандала към медицинската сестра.

Ето какво написа д-р Гълъбова в профила си във Фейсбук“:

Гледах „интервюто“ с д-р Димитров – директора на „Пирогов“. Това беше грозен, антижурналистически трибунал, проведен от т.нар. журналисти Йочев и Цънцарова.

Хъсът, с който задаваха въпросите, не съм го виждала в други техни интервюта, особено с политиците. Там са благи, смирени и сервилно усмихнати. А сега щяха да разкъсат доктора и, разбира се, угоднически изместиха центъра на скандала, сътворен от овластената биологична единица в посока на това защо бил публикуван поста на медицинската сестра на страницата на Пирогов.

Ами, защото, йочев и цънцарова, когато работиш с някого години наред, го познаваш и му вярваш. Защото, йочев и цънцарова, медицината е екипна работа и без вяра на хората, с които работиш, не можеш да помагаш и спасяваш. Защото, йочев и цънцарова, сестра Диманова, която според малоумщините на жълтопаветните, има за грях, че бие камбаните на „Александър Невски“ /о, Боже, руско име на храма/ работи от 46 години.

Вие изобщо имате ли представа какво е почти половин век да помагаш на хора, знаете ли за каква психическа издържливост и устойчивост става дума, как заспива човек, когато не е успял да върне към живота някого, имате ли представа изобщо какво е медицинската професия. Не, нямате и затова като побеснели питбули нападахте д-р Димитров, когото се гордея, че познавам и за мен е чест да нарека мой приятел.

Той удържа на грозните ви атаки, защото за него честта и достойнството на българския медик е на първо място. Много пъти сме си говорили с него по темата и ми е казвал „омръзна ми българският лекар да е бит, охулен и поруган“. И вие, йочев и цънцарова, се опитахме по един много жалък начин да го набутате в релсите, зададени ви от тези, на които служите. Но не на истината.

Всички видяхме трибунала, който устроихте на д-р Димитров. Защо бил качил личен пост? Ами, защото много бързо е разбрал, че всичко това е истина. Защо не поканите Тагарев в студиото и така да го нападнете, да го разкъсате с въпроси, но не по тази селска вечеринка, която устрои биоединицата, наречена негов съветник, а за съществените неща – защо подаряваме машини, а купуваме други, пак на хартия от господарите.

Не, йочев и цънцарова, това не е журналистика. Днешният трибунал трябва да влезе в учебниците как НЕ СЕ прави интервю, как не трябва да се измества фокуса от съдържанието към формата. А съдържанието е, че един самоповярвал си дерибей е устроил панаир в спешната ни болница.

Парите и властта не променят хората, а само свалят социалното им лустро и се вижда колко са дефицитарни и примитивни. Та, този примитив разбуни държавата и отмести фокуса от важните за нас неща. И вие го обслужихте. А финалният въпрос за публикацията в руска медия беше просто покъртителен с глупостта си.

И последно – браво, Вальо!!!!

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лошо време в Гърция, българите бягат спешно обратно у нас
Next: Денков каза истината за обрата в отношенията му с Радев

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.