Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшна гледка по БГ плажовете: Ивицата е изядена, а ужасът продължава
  • Новини

Страшна гледка по БГ плажовете: Ивицата е изядена, а ужасът продължава

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
sfdgdfgerrqqw.png

Бурното море продължава да нанася щети на плажовете. Вълнението продължава четвърти ден.

Плажуващите изтръпнаха: Вълни като цунами удрят бреговете! Страшно ще е ВИДЕО

Въпреки приятното слънчево време във водата е опасно да се влиза, твърдят спасителите на плажа в Бургас. Червеният флаг вероятно ще остане още няколко дни.

„Всяка сутрин колегите влизат в морето и проверяват дъното в района на собствения си спасителен пост. От вълните дъното е изровено и още на плитчините може да се попадне в изненадващи дълбочини.

Особено опасно е за децата, които могат да потънат до врата“, обяснява спасителят Валери Бончев в сутрешния блок на bTV.

„Туристите ни слушат, когато ги предупреждаваме да не влизат във водата. Те сами виждат колко е опасно.

Вълни като цунами изядоха плажа, пред очите на Панделиева се дави жена! Апокалиптични СНИМКИ

Вълната днес намалява – прогнозите са за около 4 бала вълнение. Стараем се да не стават инциденти“, казва старши спасителят Петър Русев.

Спасителите бяха единодушни, че от 2015 година не е имало толкова силно и опасно явление карпуз мелтем.

Редом с това гледката на бургаския плаж е не само апокалиптична, а и дори гнусна.

Спасителите казаха, че вълните, които са големи като цунами, са „изяли“ 5-7 метра от плажната ивица.

Това, което е останало, пък е изцяло във водорасли.

„Блато вместо златист пясък по нашето Черноморие“ – около това мнение се обединяват мнозина плажуващи, виждайки ситуацията по родните плажове.

През последните дни по нашите курорти, особено на юг, има много силно морско вълнение, което отнесе първите редове чадъри и шезлонги на места.

Междувременно се появи информация, че община Бургас е изпратила на плажа в Сарафово багер и трактор с ремарке, които да почистят ивицата от изхвърлените водорасли. В същото време обаче събраните растения са върнати обратно във водата.

В Несебър положението е същото.

Силно вълнение има и по устието на река Велека, близо до Синеморец.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерт: Нещо се случва в ъндърграунда: Убийството Алексей Петров е само началото
Next: По Алексей Петров е стреляно с автомат?

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.