Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшна трагедия с жертви във Варненско заради изскочил на пътя пешеходец
  • Новини

Страшна трагедия с жертви във Варненско заради изскочил на пътя пешеходец

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2022
trasgasdaisdias.jpg

Мъж загина, а друг е с опасност за живота след тежка катастрофа на пътя Варна – Бургас, съобщиха от полицията.

На 22 ноември, около 22:10 часа, е възникнал инцидентът след разклона за с. Близнаци.

По първоначални данни 41-годишен шофьор от гр.

Игнатиево блъснал ненадейно изскочилия на платното 47-годишен пешеходец от селото.

Не изпускай тези оферти:

След удара водачът на лекия автомобил отклонил рязко движението си и навлязъл в насрещната лента.

Последвал удар в насрещно движещ се автомобил с чуждестранна регистрация. В резултат на сблъсъка, водачът от гр. Игнатиево е загинал на място, а спътникът му – 21-годишен негов съгражданин, е настанен в болница с множество фрактури, с опасност за живота.

Пешеходецът е настанен в ортопедично отделение с фрактура на глезена. По случая разследването продължава.

Още инциденти:

Само за ден втора акция на МВР срещу нелегалните мигранти в страната. Този път e имало гонка с полицията в Бургас, съобщава NOVA.

Около 20:00 ч. в района след село Дебелт мобилен патрул на Жандармерията забелязал джип със софийска регистрация, в който влезли няколко човека и потеглил.

Униформените подали сигнал за спиране на автомобила, но водачът му увеличил скоростта и след преминаване последователно през к-с „Меден рудник”, „Тодор Александров”, „Иван Вазов”, „Христо Ботев”, ляв завой по „Сан Стефано”, ул. „Уилям Гладстон”, в района на кръстовището с ул. „Иван Шишман” се блъснал в паркиран празен лек автомобил.

По време на преследването към патрула на Жандармерията се присъединили и екипи от градските управления.

След пътния инцидент от купето на джипа излезли, разбягвайки се в различни посоки, общо осем мъже. Седем от тях са задържани. Установено е, че шофьор на автомобила е 44-годишен мъж от сирийски произход, представил английски документ за самоличност, а превозваните от него мъже са мароканци.

Един от мигрантите се издирва в момента от полицейските служители.

Тестът за алкохол на шофьора е отрицателен, но тестът му за наркотици е положителен. Колата е рент-а-кар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОИ с важна новина за пенсиите и парите за безработица, бременност и раждане
Next: Колега на пострадалия полицай: Колко от нас трябва да си идат, за да спрете да толерирате престъпници

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.