Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшно е! В Истанбул заплетоха мистерия с изчезналата Елена и децата й
  • Новини

Страшно е! В Истанбул заплетоха мистерия с изчезналата Елена и децата й

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
fsdgdhrewrew.png

Мистерията около изчезването на Елена, Кристиян и Сияна в Истанбул се заплита.
Камерите в хотела, където семейството е било отседнало, не могат да бъдат проверени,
защото са спрели да работят три дни преди изпаряването им.

 

На 48-мия час от изчезването на жената и децата й турските власти съобщили на
бащата, че не са прегледали и записите от магазини и ресторанти в района, за да
видят накъде е тръгнала.

 

„Никакво съдействие от Турция – обяснява пред медията ни мъжът. – Дадоха ми едно
листче, на което чрез преводач установихме, че пише: „Станислав Станев е подал
сигнал, че семейството му е изчезнало на 27-и август. Напуснали са хотела и ги
няма. Ще ги издирваме чрез проследяване на телефони, локации т.н.“. Нищо не търсят.
Седят и чакат да се появят. Това е гавра. Няма данни да е преминала нито границата
на Беларус, нито тази на България. Може да е някъде в Турция.“

 

 

Станев казва, че всички медии са го цитирали грешно относно времето, в което
тя е изчезнала:

„Написах 19,30 GMT, но никой не обърна внимание на това „GMT“ (Greenwich Mean
Time), което означава 22,30 ч. Дори не направиха бърза проверка, с която да установят
разликата в часовото време в отделни страни.“

 

Защо Елена е излязла от хотела?

„Малкият плачеше и не можеше да заспи, тя ми каза, че ще слязат до долу на чист
въздух, докато аз заспя и той се успокои – обяснява бащата. – Щяха да постоят
пред хотела за малко време и да се качат.

 

Хората избързаха да ме обвинят, че едва ли не сме се скарали, имало е скандал,
побой и тя е хукнала да бяга. Няма нищо такова. Искам да кажа, че в този момент
тези нападки към мен са напълно излишни.

Не пожелавам на никого да е на мое място.
Обичам семейството си повече от всичко. Не бих посегнал на никого от тях. Не съм
го правил. Нека коментарите спрат.

 

Разбирам, че всеки мисли първосигнално, предвид последните случаи с жени, които
са били жертви на домашно насилие.

Аз самият ще си кажа: „Ето, тя е избягала от
него, защото той я е тормозил“, но повярвайте ми няма нищо такова. Искам да са
живи и здрави и отново да бъдем заедно. Само това. Нека властите си свършат работата,
а не да бездействат.“

В момента Елена има документи за самоличност в себе си.

„Когато напусна хотела, те бяха в нея, както и паспортите на децата. Носеше ги
в една малка червена чантичка.“

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доц. Кочева: Кирилицата е българската азбука и това трябва да стане известно в Европа
Next: Тийнейджър рибар хваща с въдицата си портфейл с пари и документи – намери собственика и ги върна

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.