Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшно е! Европрокуратурата тараши офиси в България, какво се случва
  • Новини

Страшно е! Европрокуратурата тараши офиси в България, какво се случва

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2023
fdsokhdghkmdfkhmgfkhgf.png

Европейската прокуратура (ЕП) е извършила претърсвания на няколко места в България. Това се съобщава на международната фейсбук страница на ЕП.

„Извършихме претърсвания на няколко места в България, включително в Община Бойчиновци. Офисът ни в София води разследване за потенциална злоупотреба с еврофондове по проект за реконструкция на общинска пътна мрежа. При обиските са иззети множество документи и са разпитани свидетели“, се посочва в съобщението.

 

Европейската прокуратура (ЕП) в София извършила обиските на 23 ноември 2023 г. в рамките на разследване за потенциална злоупотреба с европейски средства, включваща проект за ремонт и реконструкция на общинска пътна мрежа в община Бойчиновци, се посочва още на сайта на международния сайт на ЕП.

Претърсванията са извършени на множество места в България, включително в обекти на фирми, участващи в строителните дейности, както и в административни офиси на Община Бойчиновци. Иззети са множество документи и са разпитани свидетели.

Според разследването на 9 юли 2019 г. Община Бойчиновци е сключила договор за финансова помощ с Държавен фонд „Земеделие“, свързан с изпълнението на проекта, на стойност 2,6 млн. евро (5 098 290,76 лв.), по Програмата на ЕС за развитие на селските райони 2014–2020 г.

В договора е установено, че срокът за усвояване на средствата и за подаване на искането за окончателно плащане е 36 месеца от датата на подписването му. Оттогава срокът е удължаван няколко пъти, но към днешна дата няма данни договорените дейности да са изпълнени, нито проектът да е приключен.

Разследването, което се провежда с подкрепата на Главна дирекция „Национална полиция” (ГДНП), все още продължава, за да се установи естеството и степента на предполагаемите престъпни действия, се посочва в информацията.

Справка на „Флагман“ показва, че кмет на община Бойчиновци, област Монтана, вече четвърти мандат е Светлин Сретениев. На последния вот преди месец той е спечелил на втори тур с минимална преднина срещу кандидата на ГЕРБ Николай Начев.

Сретениев този път се е явил от името на коалиция „Заедно за силна община“, съставена от две партии – „Републиканци за България“ на Цветан Цветанов и „Зелен съюз“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бивша служителка предупреди, че родна мандра бълва опасен кашкавал, в който има содe за сапун и живак
Next: Тайната е разкрита: Цял подземен град лежи скрит под българско село

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.