Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Строителен инженер: Всеки собственик на жилище или мераклия за нов дом да прочете тази новина
  • Новини

Строителен инженер: Всеки собственик на жилище или мераклия за нов дом да прочете тази новина

Иван Димитров Пешев април 27, 2024
svdfbvfdbfgngdfhnfghnhg.png

Апартаментите на приземния етаж се нуждаят от шумоизолация. Това каза строителният експерт Федор Василиев.

Той отбеляза, че в монолитна нова сграда или старите панелни блокове, където няма висококачествена звукоизолация, след известно време можете да разпознаете съседите си по походката им.

 

„Външният акустичен шум обикновено идва от улицата и от входа и прониква през пукнатини в стените, прозорците и вратите: гласове на съседи, музика, тропот на крака.

Пластмасов прозорец с двоен стъклопакет, за предпочитане с двоен стъклопакет, ще ви помогне да се отървете от тях.

 

Ако чуете шумове от входа, поставете нова, за предпочитане дебела, врата с няколко уплътнителни контура“, каза строителният експерт.

Той добави, че в панелните блокове запечатването на т. нар. „шевове“ между панелите помога за намаляване на шума от улицата, но с годините ефектът отшумява.

По отношение на подовите настилки той посъветва да се постави ламинат или линолеум върху по-дебела подложка.

„Повечето нови сгради са направени от стоманобетон, който няма кухини, така че вибрациите се предават добре през него – тропането с крака, звук от пренареждане на мебели и други. За да е още по-добра звукоизолацията на пода, в определени помещения може да се поставят мокети“, подчерта Василиев.

„За стени и тавани използвайте плочи ZIPS – това е комбиниран материал за облицовка без рамки, който комбинира гипсокартон и минерална вата. По-добре е да изолирате цялата спалня и само пода в хола и коридора, където хората ходят много“, отбеляза Василиев.

„Шумът може да проникне и през малки отвори, например през пукнатини или места, където тръбите минават през таваните, за да премахнете тези шумови мостове, внимателно запечатайте всички пукнатини и намажете отворите, където минават тръбите, със специален виброуплътнител“, съветва той.

Освен това той каза, че когато купувате апартамент в многоетажна сграда, трябва да вземете предвид вероятността от лоша звукоизолация. Затова според него е необходимо да се огледа потенциален дом вечерта, когато всички съседи са се прибрали, а също и да се посетят тези, които живеят на горния етаж… добре е да знаем предварително с какво хора ще си имаме взимане-даване, ако се нанесем във въпросния имот.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прочут наш професор обясни каква залъгалка е Паметникът на съветската армия
Next: Хората са го казали: Не правете това на Цветница, носи лош късмет!

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.