Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Струва от 0,30 лв. до 2 лв. и лекува болки в кръста и гърба от раз! (без хапчета, без мазила)
  • Новини

Струва от 0,30 лв. до 2 лв. и лекува болки в кръста и гърба от раз! (без хапчета, без мазила)

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2024
asdcsdacdsdhgfdhgf.png

Всеки втори човек на днешно време се оплаква от болки в кръста, гърба и ставите.

 

Лошото е, че възрастта за подобни оплаквания спада бързо и драстично. При застоялия начин на живот и все по-честата работа на бюро и пред компютър, това лесно може да се определи като нормално. Но, разбира се, не е никак приятно.

 

Фармацията печели луди пари от всевъзможни илачи и мазила против болки в кръста, гърба и ставите. Отлично знаем обаче колко струват те. Цената за една тубичка “чудотворно” мазило, което ни рекламират, е не по-малко от десетина лева. Друг е въпросът и доколко наистина помагат. Хубавото в наши дни е, че все повече хора се завръщат към природата и към натуралните методи за лечение.

Припомнете си, че простичките наглед неща винаги са и най-добрите. Изпробвани и доказани с времето, макар и позабравени на моменти.

Затова, ако страдате от болки в кръста или гърба, още днес се снабдете с така наречения селски Космодиск. Не се смейте! Селският Космодиск е чисто и просто един обикновен канап. Конопено въженце, което връзвате на кръста си и си стоите с него. Не бива да е твърде пристегнато, нека да пада свободно. И не го поставяйте върху открити рани – това е всичко, което трябва да запомните.

Още навремето хората по селата са ползвали канапа в ежедневието си. Да не говорим и, че будистките монаси в Япония ходят със същия. Обяснението от ефекта на канапа за болките е, че власинките на конопената нишка доказано разреждат статичното електричество. То се натрупва в тялото и при разреждането му болките изчезват, пише Girl.bg.

Когато носим въженцето на тялото си в него проникват макар и малки дози от полезните вещества на конопа. Въпросните се използват в редица лекарствени продукти за мигрена, глаукома, херпес и много обезболяващи. Конопът има противовъзпалителен, антибиотичен и дезинфектантен ефект. Когато го носим на кръста си, притискаме определени точки, чрез които усещането за болки в кръста, гърба и ставите се блокира напълно.

Още преди време д-р Биволарски определи канапа за един вид панацея. Той дори го препоръча за лекуване на артрозни болки в най-различни части на тялото.

Помнете обаче, че канапът трябва да се носи на кръста най-малко месец и половина или два като го сваляме от себе си само при къпане. Не се тревожете, защото той е тънък и няма да пречи, нито да личи под дрехите ви.

Канапът струва от стотинки до няколко левчета и може да се намери в различни магазини. Не ви трябва да ходите до строителния или железарския, тъй като вече го има почти във всяка голяма хранителна верига като “Кауфланд”, “Триумф” и прочие. Не ви пречи да опитате, дори и да не ви се вярва сега. Успех!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка и баща загубиха трите си деца след инцидент, но не се предадоха и година по-късно се случи чудо
Next: Зодията, за която Март ще е като шестица от тотото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.