Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Струва по-малко от 2 лв, а работи като СКЪП влагоуловител: Просто го сложете до прозореца!
  • Новини

Струва по-малко от 2 лв, а работи като СКЪП влагоуловител: Просто го сложете до прозореца!

Иван Димитров Пешев януари 19, 2024
cadscdfsfvdsfvfdvdv.png

С зимния сезон много домакинства срещат проблем с влагата , която се натрупва в апартамента.

Тъй като цената на професионалните устройства (влагоуловители) вероятно няма да ви се понрави, можете сами да си направите ефективен домашен влагоуловител  .

Това ще ви помогне да разрешите проблема и ще ви спести много пари.

влажност прозорец

Есенно-зимният сезон причинява натрупване на влага в апартамента, което може да доведе до образуването на плесени и гъбички, които са опасни за нашето здраве.

Първата идея за справяне с това е закупуването на професионален влагоуловител.

За съжаление, поради по-високата цена, не всеки може да си го позволи.

За щастие има по-евтини алтернативи.

Правилната влажност в апартаменти и къщи трябва да бъде между 40 и 65% при температура 20-22 °C.

Когато започне да надвишава 80% и това състояние продължи няколко дни, се създават идеални условия за развитие на плесени и гъбички.

Освен неестетичния вид и неприятната миризма, която се разпространява в апартамента или къщата, те са и опасни за нашето здраве.

Те влошават алергиите, причиняват проблеми с дишането, болки в мускулите и ставите.

Самоделният влагоуловител за стая струва буквално стотинки.

Първата стъпка в борбата с влагата трябва да бъде определянето на нейния източник.

Често се появява в апартаментите в резултат на обичайни ежедневни дейности като готвене или горещи бани.

Средно едно семейство може да произведе до 12 литра пара на ден!

горещ душ

За щастие можете лесно да намалите влажността в апартамента.

За целта просто направете следните стъпки:

  • продължителните, горещи вани и душове трябва да бъдат ограничени
  • често проветрявайте и затопляйте помещенията
  • използвайте аспиратор и капаци за тенджери при готвене
  • дрехите трябва да се сушат само в добре проветриви помещения
  • купувайте цветя, които имат способността да абсорбират влагата в помещенията (например спатифилум)
  • направете домашен абсорбатор на влага по рецептата по-долу

Какво ни трябва?

  • 1 чаша бял ориз
  • 1 чаша сол
  • Поялник или отвертка или длето
  • 1 контейнер с капак
  • лъжица

Стъпка по стъпка:

За да започнете, ще трябва да включите и загреете поялник (ако нямате такъв, можете да използвате друг инструмент, за да направите дупки в контейнера).

След нагряване използвайте поялника, за да направите дупки в капака на съда.

капак с дупки

Препоръчително е да го правите на равна и безопасна повърхност.

Необходимо е да направите много дупки в капака и след това можете да изключите поялника.

След като сте пробили капака по този начин, трябва да го отворите и да поставите сместа от сол и ориз в съда.

ориз

Необходимо е солта и ориза да се смесят добре.

След като двете смеси се смесят добре, трябва отново да затворите капака и да поставите домашния „влагоуловител“ на стратегически места в дома си – например до прозорците.

буркан със сол

Вярваме, че тези съвети са ви били полезни и благодарение на тях  ще успеете да обезвлажните дома си.

Късмет!

Continue Reading

Previous: Чудесни новини за шофьорите! Компенсации за горивата отново ще има
Next: Скръбна вест: Почина бивш министър на културата, написал песничката Детство мое

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.