Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Студентка нахранила бездомник. След час той й дал бележка, която я разплакала
  • Новини

Студентка нахранила бездомник. След час той й дал бележка, която я разплакала

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
eqfkskfisafkasf.jpg

Едва ли някой си мисли, че бездомните хора по своя воля са избрали такъв ужасен живот за себе си. Щом е така, защо толкова много от нас се отнасят с отвращение към тях?!

Но младата майка и студентка Кейси Фишър имала съвсем различно отношение към бездомните хора. Един ден на улицата тя минала покрай бездомник, който просел. Малко по-късно тя го срещнала отново пред известна верига за понички. Човекът успял да събере само долар.

Тогава Кейси помолила мъжа да се присъедини към нейната маса. Мъжът, на име Крис, бил изумен от предложението на момичето, но въпреки това го приел.

Мъжът казал на Кейси, че хората обикновено го гледат с лошо око, защото е бездомен. Той също така признал, че заради зависимостта си от наркотиците е бил в толкова жалко състояние, за което се е намразил.

Бездомникът все още таял надежда, че един ден той ще бъде някой, с когото майка му може да се гордее. За съжаление тя починала преди много години от рак, но той искал да постигне нещо в живота си в нейна памет.

Кейси и Крис разговаряли повече от час, преди Кейси да разбере, че е време да отива на лекции. Докато си говореха, времето минавало бързо и часовете й щели да започнат.

Когато Кейси се канела да си тръгва, Крис я помолил да изчака малко. Той надраскал нещо на смачкан лист хартия, после й подал бележката и предварително се извинил за небрежния почерк. Кейси взела бележката и тръгнала към лекциите.

Когато момичето прочело написаното от бездомника на листа хартия, тя осъзнала, че е направила нещо много по-важно в живота на един бездомник, отколкото просто да го нахрани.

Бележката

Бележката, която Крис дал на Кейси гласяла: „Днес исках да се самоубия. Но благодарение на вас ще живея и ще се опитам да поправя всичко. Благодаря ви, вие сте прекрасен човек.“

Понякога добра постъпка или дума, или дори нещо толкова просто като усмивка, може да означава повече за някого, отколкото предполагате.

Помнете това следващия път, когато срещнете човек, който е тъжен или в лошо настроение. Не знаете какво може да се е случило в живота му. Но едно нещо е извън съмнение: всички хора, без изключение, са достойни за любов и състрадание.

Не всеки може с гордост да твърди, че е спасил нечий живот, но Кейси със сигурност може!

P.S. Започнете да правите добри дела още днес!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите чакат тази новина, важна промяна влиза в сила
Next: Молитвата на молитвите! Всеки вярващ трябва да знае тези думи

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.