Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Супата на леля Зина е вълшебна: Чисти тялото от токсини и помага на имунната система
  • Новини

Супата на леля Зина е вълшебна: Чисти тялото от токсини и помага на имунната система

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
souppeelele.jpg

Изчистването на организма от токсини и укрепването на имунната система са два от най-важните фактори за ежедневния ни комфорт и доброто ни здраве. Много хора пробват дълги, скъпи и недотам успешни терапии с медикаменти, за да постигнат двете заветни цели.
Напоследък обаче хората все по-често поглеждат към тефтерите с бабини рецепти и търсят здравословния вкус от детството. Русия не прави изключение от тези тенденции. В последните няколко седмици в социалните мрежи там в истински хит се превърна супата на леля Зина, която има феноменален ефект за пълното прочистване на организма, съобщава специализираният сайт lekuva.net.
Рецептата за супата на леля Зина се разпространява мълниеносно в мрежата.

ТЯ ВЕЧЕ ИМА ХИЛЯДИ ПОЧИТАТЕЛИ, КОИТО Я РАЗПРОСТРАНЯВАТ НЕПРЕКЪСНАТО.
Ето как се приготвя супата чудо. Необходими продукти (количествата не са фиксирани, а зависят от вкуса и големината на тенджерата):
млад или стар боб; червени и жълти чушки; целина; малък морков;
спанак; няколко стръка рукола; магданоз; броколи; 1-2 ч.л. чесново-джинджифилова паста (пасиран корен от джинджифил и чесън). Подправки: кимион, кориандър, куркума, черен пипер, карамфил, морска сол на вкус, зехтин или масло от ленено семе (слага се накрая), половината от един лайм или лимон, тиквени семки. Начин на приготвяне: В подходящ съд сварете фасула или боба, като добавите малко зехтин.

Добавете подправките и ги оставете за няколко минути, докато пуснат от ароматите си. След това добавете броколите, спанака, руколата, моркова и чушките, които предварително са изчистени и нарязани на ивици.
При необходимост долейте вода. Оставете да заври и дръжте на котлона 10 минути. Добавете пастата от чесън и джинджифил, след което и всички съставки, които са ви останали.
Разбъркайте добре и свалете от огъня. Супата не се застройва. За оптимален ефект си я приготвяйте 3 пъти в седмицата.
Не подценявайте това прекрасно средство за добро здраве, само защото е просто!


Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само 3% от хората я притежават: Ето колко страхотно е да имате Х върху дланта си
Next: Борис Джонсън току-що хвърли Европа в ужас за конфликта с Русия. Гответе се за невижданото

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.