Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Супата на леля Зина е вълшебна: Чисти тялото от токсини и помага на имунната система
  • Новини

Супата на леля Зина е вълшебна: Чисти тялото от токсини и помага на имунната система

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
souppeelele.jpg

Изчистването на организма от токсини и укрепването на имунната система са два от най-важните фактори за ежедневния ни комфорт и доброто ни здраве. Много хора пробват дълги, скъпи и недотам успешни терапии с медикаменти, за да постигнат двете заветни цели.
Напоследък обаче хората все по-често поглеждат към тефтерите с бабини рецепти и търсят здравословния вкус от детството. Русия не прави изключение от тези тенденции. В последните няколко седмици в социалните мрежи там в истински хит се превърна супата на леля Зина, която има феноменален ефект за пълното прочистване на организма, съобщава специализираният сайт lekuva.net.
Рецептата за супата на леля Зина се разпространява мълниеносно в мрежата.

ТЯ ВЕЧЕ ИМА ХИЛЯДИ ПОЧИТАТЕЛИ, КОИТО Я РАЗПРОСТРАНЯВАТ НЕПРЕКЪСНАТО.
Ето как се приготвя супата чудо. Необходими продукти (количествата не са фиксирани, а зависят от вкуса и големината на тенджерата):
млад или стар боб; червени и жълти чушки; целина; малък морков;
спанак; няколко стръка рукола; магданоз; броколи; 1-2 ч.л. чесново-джинджифилова паста (пасиран корен от джинджифил и чесън). Подправки: кимион, кориандър, куркума, черен пипер, карамфил, морска сол на вкус, зехтин или масло от ленено семе (слага се накрая), половината от един лайм или лимон, тиквени семки. Начин на приготвяне: В подходящ съд сварете фасула или боба, като добавите малко зехтин.

Добавете подправките и ги оставете за няколко минути, докато пуснат от ароматите си. След това добавете броколите, спанака, руколата, моркова и чушките, които предварително са изчистени и нарязани на ивици.
При необходимост долейте вода. Оставете да заври и дръжте на котлона 10 минути. Добавете пастата от чесън и джинджифил, след което и всички съставки, които са ви останали.
Разбъркайте добре и свалете от огъня. Супата не се застройва. За оптимален ефект си я приготвяйте 3 пъти в седмицата.
Не подценявайте това прекрасно средство за добро здраве, само защото е просто!


Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само 3% от хората я притежават: Ето колко страхотно е да имате Х върху дланта си
Next: Борис Джонсън току-що хвърли Европа в ужас за конфликта с Русия. Гответе се за невижданото

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
  • През хиляда деветстотин деветдесет и пета година родилното отделение се напълни с викове, сякаш самият живот бе решил да покаже колко е упорит.
  • Имението Санта Елинор миришеше на студен лукс, на изкуствени цветя и на пари, които никога не бяха минавали през трудолюбиви ръце. Още с първата крачка усетих, че не принадлежах там. Износените ми обувки оставиха мокри следи по белия мрамор, а ръцете ми, белязани от десетилетия чистене в чужди домове, изглеждаха като обида в тази бляскава тишина.
  • Лукас преглътна и вдигна поглед към Анто. За първи път откакто беше прекрачил прага, някой не го гледаше като петно по лъскавия мрамор.
  • Острият звук на клавишите, ударили мрамора, отекна из имението като изстрел.
  • „Лельо, а тези деца живеят при мен“, промълви окаляно момченце, втренчено в жената, която ридаеше, и тя застина… 😲😲😲
  • Даниел се прибра като човек, който носи на раменете си цялата нощ. Миришеше на дим, на мокър асфалт и на чужди страхове, които не успяваше да остави на прага на работата. Беше преживял двойна смяна, онези смени, след които дори тишината в дома звучи като сирена.
  • Маргарет седеше мълчаливо на пътническата седалка и стискаше малката кожена чанта в скута си, сякаш вътре беше заключено последното, което можеше да я задържи на този свят.
  • Денят, в който положихме Лора да почива, не приличаше на ден. Приличаше на дълга, студена сянка, която се е излегнала върху мен и отказва да се махне. Вътре беше пълно с хора, но аз не чувах думите им. Виждах само устни, които се движат, ръце, които се протягат към мен, очи, които ме гледат с жал. Жалта беше като мокър сняг. Полепва, тежи, стопява се бавно и пак остава студ.
  • На следващата сутрин алеята беше празна, а телефонът ми не спираше да вибрира, сякаш някой беше вързал сърцето ми за кабел и го дърпаше с груба ръка.
  • Небето беше тежко и ниско в деня, в който изпратих баща си Ричард. Облаците притискаха каменния покрив на старата църква така, сякаш и те имаха нужда да се облегнат на нещо, за да издържат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.