Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Супер Бианка пребори рака
  • Новини

Супер Бианка пребори рака

Иван Димитров Пешев април 28, 2023
ssueprasorasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Боряна Цветкова, позната на широката общественост като Супер Бианка, която навремето наддаваше бойния вик „Туру-туду-тудууу“ в „Шоуто на Иван и Андрей“, усмихваше се широко и развяваше розово наметало по софийските улици, за да прави нестандартни, понякога щури репортажи.

Вече близо десетилетие тя живее и работи в САЩ. За това време животът й е като влакче на ужасите – издига се и се спуска с бесни темпове. Днес е ясно, че Супер Бианка не е само образ, а истински супергерой, защото не само сбъдна голяма част от мечтите си, а и оцеля след онкологично заболяване, развод и безработица. Днес води нов живот в Ню Йорк, където е агент на млади таланти и в компания за алкохол.

Откровеничи, че след като преминала и през химиотерапията си мислела, че наистина има суперсили, за да премине през всичко гадно и лошо, което й стига до главата накуп. През миналата година тя представи в София филма „Истинските супергерои“, разказващ нейната история и тази на още две жени, а общото помежду им е, че са оцелели след онкологично заболяване.

Тя заминава за Щатите, загърбвайки обещаваща кариера у нас и раздялата с годеника си.

Мълвата в светските среди носеше, че това, което я е отвело зад Океана е нова любов. Въпреки приказките стана ясно, че целта на Боряна е била да учи в едно от най-престижните училища за театър в Ню Йорк – Института за театрално и филмово изкуство „Лий Страсбърг“. Тя завършва интензивен курс по актьорско майсторство при Лари Мос – личен актьорски коуч на Леонардо ди Каприо. Завършва и тримесечен курс по стендъп комеди. Паралелно с ученето тя винаги е работила като хостеса и сервитьорка и не се срамува от това. В един момент става асистент на Джефри Хорн и преподава в института „Лий Страсбърг“.

Още отначало ежедневието й в Щатите било изключително забързано – налагало й се да работи на три места едновременно.

Отишла на биопсия по препоръка на гинеколога си, след като споделила, че е напипала образувание на гърдата. Именно той й се обадил по-късно с ужасяващата новина, че е с онкологично заболяване. Отначало животът й се преобърнал и се зачудила кому е сторила лошо, че я застига подобна участ. След първоначалния ужас решава, че ще се бори докрай. Осъзнала какво точно й се случва, когато се сблъскала с химиотерапията и страничните ефекти от нея.

След 36 химиотерапии и 4 операции стигнала до интервенция, при която премахнали бюста й и й сложили временни импланти, докато премине през превантивната химиотерапия. След това се сдобива с постоянни импланти. В продължение на десетилетие трябва да е на хормонална терапия. Някъде по пътя на тези изпитания и болката, тя се и развела. Не е ясно кой е бил съпругът й.

Към днешна дата е категорична, че ракът е урок, който идва да ти каже, че нещата в живота ти не се случват както трябва и че трябва да обърнеш внимание на тялото си и на близките си. Смята, че за нея диагнозата идва да й каже да намали темпото и да свикне да си дава почивка. В трудните моменти винаги се е опирала на вярата си в Бог и на изкуството, което я зарежда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само истинските фенове ще го познаят – младежът от снимката днес е един от най-красивите и обичани актьори у нас
Next: С 1 кг кайма храня всички 2 дена! Много вкусно ястие с кюфтета – икономична рецепта от дядо

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.