Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сухопътни войски съобщиха тъжна вест за смъртта на полковник Георги Плочев
  • Новини

Сухопътни войски съобщиха тъжна вест за смъртта на полковник Георги Плочев

Иван Димитров Пешев юли 29, 2022
georgiplochev.jpg

Снимка Сухопътни войски

Тъжна вест съобщиха от командването на Сухопътни войски.

„Днес се прощаваме с нашия всеотдаен, добросъвестен колега и отлично подготвен специалист – полковник Георги Плочев от отдел „Личен състав“ в Командването на Сухопътните войски.

Ръководството и целият личен състав на Сухопътните войски изказват своята съпричастност и най-искрени съболезнования на семейството и близките му по повод неговата кончина.

Дълбок поклон пред светлата му памет!“, посочват от Сухопътни войски.

Още скръбни вести:

На 82-годишна възраст ни напусна един от най-изявените играчи в историята на Спартак (Плевен) – легендарното дясно крило Сашо Върбанов.

Сашо ВърбановРодом от плевенското село Крета, Върбанов израства в школата на Спартак (Плевен). Докато отбива военната си служба преминава в ЦСКА (София). Играе предимно за дубъла на „армейците“, като записва 1 мач в „А“ група през сезон 1958/59, когато с отбора става шампион на България.

През 1959 г. се завръща в Спартак (Плевен). В следващите 10 години е един от най-силните футболисти на тима. Изиграва в първенството общо 236 мача и реализира 68 гола – 175 мача с 55 гола в „А“ група и 61 мача с 13 гола в „Б“ група.

Winbet – истинската тръпка от победата! (18+)

На 30-годишна възраст преминава в новака в „А“ група Етър (Велико Търново) през лятото на 1969 г. Играе два сезона за търновци в елитното първенство, като в този период записва 53 мача с 12 гола.

През 1971 г. отново облича екипа на Спартак (Плевен). Остава в състава до 1974 г., когато прекратява кариерата си на 35-годишна възраст. За трите сезона изиграва още 75 мача и вкарва 20 гола в „А“ група. По този начин, заедно с първия му престой в Спартак, записва на сметката си общо 250 мача и 75 гола за плевенчани в елита. Това го нарежда на 3-о място по участия и на 2-ро по голове във вечната ранглиста на клуба.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна катастрофа в Пловдив: Колата е разцепена, вадят разкъсана жена
Next: Вижте кабинета Петков за последно, Лена е отчаяна

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.