Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Суша изпразни язовир, но никой не очакваше това, което се показа отдолу
  • Новини

Суша изпразни язовир, но никой не очакваше това, което се показа отдолу

Иван Димитров Пешев май 3, 2024
vsdfvdsbfgbdngngh.png

Руините на почти 300-годишен град се появиха отново, след като горещите температури във Филипините частично пресушиха голям язовир. Град Пантабанган е потопен през 70-те години на миналия век, за да се построи язовир, предава bTV.

Но той излиза от водата в изключително редки случаи, когато времето е сухо и горещо. Това се случва в момент, когато почти половината от страната изпитва суша, а температурите в някои райони достигат високи стойности.

 

Това е най-дългият период, в който градът е бил над водата, откакто е построен язовирът, казва инженерът Марлон Паладин.

Екстремните горещини нарушиха ежедневието на милиони хора, тъй като училищата са затворени за дни, а на служителите е препоръчано да работят от вкъщи. През следващите дни може да стане още по-горещо, добавя още метеорологът Бенисън Естарея.

„Общото въздействие на климатичните промени върху Филипините е по-високите температури. Горещината, която изпитваме, може постоянно да се увеличава през следващите дни“, казва той.

 

 

Филипините се намират в средата на топлия и сух сезон, който се изостря от явлението „Ел Ниньо“ или необичайното затопляне на повърхностните води в Тихия океан. Цялото източно крайбрежие на архипелага е обърнато към Тихия океан.

Страната от Югоизточна Азия е една от най-застрашените държави в света от последиците от изменението на климата. Влажният ѝ сезон може да доведе до чудовищни бури, като супер тайфуна „Хаян“ през 2013 г. – един от най-мощните в историята.

„Виждаме, че нивото на язовирите ни ще спадне, включително в Пантабанган и други райони“, казва метеорологът Бенисън Естарея.

По официални данни нивото на водата там е спаднало с близо 50 м от нормалното си високо ниво от 221 м.

 

Руините са започнали „да изплуват“ през март, тъй като в района не е имало почти никакви дъждове. Възстановяването им привлече туристи в града, разположен на около 202 км северно от столицата Манила.

Освен във Филипините, Бангладеш също е наложил прекъсване на учебните занятия, което е засегнало 33 милиона ученици.

В Тайланд 30 души са починали от топлинен удар между януари и 17 април тази година, докато през цялата 2023 г. те са били 37. От другата страна на границата – в Мианмар, температурите са се покачили над 45 градуса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Излезе наяве забравено пророчество на Севрюкова кога България ще е във възход, Ванга също го е казала
Next: Зимата се върна! На това място у нас вече натрупа сняг

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.