Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Съвет, как да панирате кашкавал, без да се разтече: това го научих в столовата по време на социализма и го практикувам и до днес
  • Без категория

Съвет, как да панирате кашкавал, без да се разтече: това го научих в столовата по време на социализма и го практикувам и до днес

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2025
Screenshot_26

Искам да споделя един страхотен трик, как да си направите паниран кашкавал, без да се разтече при пържене. Като начало бих искала да отбележа, че използвам обикновен кашкавал. Изпробвала съм го многократно през годините и много ще се радвам, ако и на вас помогне.

Имаме нужда от:

Кашкавал (колкото по-високо е съдържанието на мазнини, толкова по-добре)
Галета
Яйце
Сол на вкус
Ако не можете да си представите панировката без брашно, използвайте полу-грубо, а не гладко.

Начин на приготвяне:

Добре охладете кашкавала (поставете го спокойно във фризера за няколко минути).

Нарязваме го на подходящи парчета и го овалваме в панировката.

Стандартно разбиваме яйцето, добавяме галетата и сол на вкус.

Потапят се в тиган с нагорещено олио и се пържат както обикновено. При мен се получи чудесно. Но има друг трик, който ще прочетете по-долу!

Още полезни трикове:

Добавете 1 супена лъжица оцет към водата, в която варите ориза – оризът ще остане бял и рохкав.

Щипка сол, добавена преди края на готвенето, ще придаде на напитката уникален аромат и вкус.

Когато накисваме боба, винаги го накисваме в минерална вода – бобът ще се свари много по-бързо.

Ако добавите малко мляко към заквасената сметана, тя няма да се подсири в соса.

2 бучки захар, разтворени в малко количество оцет, ще заменят бялото вино в соса.

Ако доматеното ви пюре се е надигнало и искате да го предпазите от мухъл, поръсете малко горчица на прах отгоре.

Не варете цвеклото във вода, а го изпечете с кората във фолио .

Сложете няколко листа амарант в бурканите с мариновани краставици – краставиците ще бъдат по-вкусни и ще останат хрупкави.

Спокойно може да замените майонезата със заквасена сметана, в която разбъркайте 1 твърдо сварен жълтък и една чаена лъжичка горчица.

Можем да предотвратим изгарянето и миризмата на мазнините с помощта на обикновен морков. В мазнината се поставят 3-4 шайби.

Добре е преди овкусяване месото да се поръси с лимонов сок. Месото ще омекне, вкусът му ще бъде по-добър, а и миризмата на пържене ще изчезне.

Отличен борец срещу миризмата при пържене е и трик при приготвянето на тройната обвивка. Към яйцето добавете мляко, няколко капки лимон и бира. Месото ще има по-малко холестерол и по този начин няма да усещате типичната миризма при пържене.

Преди пържене филето се накисва в газирана минерална вода. Рибата ще се размрази много по-бързо (времето за размразяване ще се намали на половина) и ще бъде още по-мека и вкусна. Използвам го за приготвяне както на печени, така и на пържени филета.

Ако наистина искате най-доброто пържено филе, добавете смлени ядки към галетата за покритие.

Паниран кашкавал без да се разтече – тайната е кашкавала да е с по-висока масленост – поне 30%. Преди да започнете да панирате, поставете кашкавала във фризера за 10 минути. След като го оваляте в панировката е препоръчително да го поставите в хладилника за още няколко минути.

За да има златиста коричка пилето, по време на печене го поливайте с тъмна бира – тя също ще му придаде страхотен вкус.

Искате ли по-пухкави палачинки? Добавете към тестото газирана вода или малко ром.

Ако искате да получите идеално разбит сняг, белтъците трябва да са добре охладени.

При жълтъците е точно обратното – трябва да са на стайна температура.

Continue Reading

Previous: Доматен сок за зимата: най-лесната рецепта, без сокоизстисквачка. Всеки, който го опита, веднага иска рецептата
Next: Вземете обикновена Кока-Кола, настържете малко сапун и смесете: използвам го от години и го препоръчвам на всички

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.