Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Съвет, как да панирате кашкавал, без да се разтече: това го научих в столовата по време на социализма и го практикувам и до днес
  • Без категория

Съвет, как да панирате кашкавал, без да се разтече: това го научих в столовата по време на социализма и го практикувам и до днес

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2025
Screenshot_26

Искам да споделя един страхотен трик, как да си направите паниран кашкавал, без да се разтече при пържене. Като начало бих искала да отбележа, че използвам обикновен кашкавал. Изпробвала съм го многократно през годините и много ще се радвам, ако и на вас помогне.

Имаме нужда от:

Кашкавал (колкото по-високо е съдържанието на мазнини, толкова по-добре)
Галета
Яйце
Сол на вкус
Ако не можете да си представите панировката без брашно, използвайте полу-грубо, а не гладко.

Начин на приготвяне:

Добре охладете кашкавала (поставете го спокойно във фризера за няколко минути).

Нарязваме го на подходящи парчета и го овалваме в панировката.

Стандартно разбиваме яйцето, добавяме галетата и сол на вкус.

Потапят се в тиган с нагорещено олио и се пържат както обикновено. При мен се получи чудесно. Но има друг трик, който ще прочетете по-долу!

Още полезни трикове:

Добавете 1 супена лъжица оцет към водата, в която варите ориза – оризът ще остане бял и рохкав.

Щипка сол, добавена преди края на готвенето, ще придаде на напитката уникален аромат и вкус.

Когато накисваме боба, винаги го накисваме в минерална вода – бобът ще се свари много по-бързо.

Ако добавите малко мляко към заквасената сметана, тя няма да се подсири в соса.

2 бучки захар, разтворени в малко количество оцет, ще заменят бялото вино в соса.

Ако доматеното ви пюре се е надигнало и искате да го предпазите от мухъл, поръсете малко горчица на прах отгоре.

Не варете цвеклото във вода, а го изпечете с кората във фолио .

Сложете няколко листа амарант в бурканите с мариновани краставици – краставиците ще бъдат по-вкусни и ще останат хрупкави.

Спокойно може да замените майонезата със заквасена сметана, в която разбъркайте 1 твърдо сварен жълтък и една чаена лъжичка горчица.

Можем да предотвратим изгарянето и миризмата на мазнините с помощта на обикновен морков. В мазнината се поставят 3-4 шайби.

Добре е преди овкусяване месото да се поръси с лимонов сок. Месото ще омекне, вкусът му ще бъде по-добър, а и миризмата на пържене ще изчезне.

Отличен борец срещу миризмата при пържене е и трик при приготвянето на тройната обвивка. Към яйцето добавете мляко, няколко капки лимон и бира. Месото ще има по-малко холестерол и по този начин няма да усещате типичната миризма при пържене.

Преди пържене филето се накисва в газирана минерална вода. Рибата ще се размрази много по-бързо (времето за размразяване ще се намали на половина) и ще бъде още по-мека и вкусна. Използвам го за приготвяне както на печени, така и на пържени филета.

Ако наистина искате най-доброто пържено филе, добавете смлени ядки към галетата за покритие.

Паниран кашкавал без да се разтече – тайната е кашкавала да е с по-висока масленост – поне 30%. Преди да започнете да панирате, поставете кашкавала във фризера за 10 минути. След като го оваляте в панировката е препоръчително да го поставите в хладилника за още няколко минути.

За да има златиста коричка пилето, по време на печене го поливайте с тъмна бира – тя също ще му придаде страхотен вкус.

Искате ли по-пухкави палачинки? Добавете към тестото газирана вода или малко ром.

Ако искате да получите идеално разбит сняг, белтъците трябва да са добре охладени.

При жълтъците е точно обратното – трябва да са на стайна температура.

Continue Reading

Previous: Доматен сок за зимата: най-лесната рецепта, без сокоизстисквачка. Всеки, който го опита, веднага иска рецептата
Next: Вземете обикновена Кока-Кола, настържете малко сапун и смесете: използвам го от години и го препоръчвам на всички

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.