Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съдебни врътки: Убиецът на Милен Цветков вдига сватба, за да отърве затвора
  • Новини

Съдебни врътки: Убиецът на Милен Цветков вдига сватба, за да отърве затвора

Иван Димитров Пешев декември 11, 2022
ssddusvrutktkaita.jpg

Кристиан Николов, дрогираният джигит на пътя, който уби журналиста Милен Цветков в брутална катастрофа в София навръх Великден през април 2020 година, подготвя венчавката си със своята годеница Симона Цанкова. това съобщава в. „Уикенд“. 

Сватбата е планирана през пролетта на следващата година, като според запознати венчавката вече е била отлагана цели два пъти по съвет на адвокатите на милионерския син.

В началото на седмицата 22-годишния Кристиан Николов беше осъден на 9 години затвор от Софийския апелативен съд за катастрофата пред търговския център „Парадайз“, отнела живота на Милен Цветков. Присъдата потвърждава наказанието, наложено на Николов на първа инстанция от Софийския градски съд – 9 години лишаване от свобода.

През април 2020 г. джипът на младия мъж се вряза със скорост от над 100 км/ч в колата на популярния журналист, спряла на червен светофар. Двамата спътници на Кристиан Николов – приятелката му Симона и Георги, синът на бившия депутат от ГЕРБ Лъчезар Иванов, избягаха от местопрестъплението.

Не изпускай тези оферти:

Очевидци на катастрофата свидетелстваха в съда, че вместо да помогнат на берящия душа Милен Цветков, Николов и спътниците му трескаво ровили в джипа, вероятно за да скрият и изхвърлят използвани от тях наркотици.

Впоследствие експертиза установи, че Кристиян Николов е ползвал 3 вида наркотици, заради което от прокуратурата поискаха той да бъде съден, че е предизвикал смъртоносната катастрофа при евентуална умисъл – престъпление, което се наказва с между 10 и 20 г. затвор.

Кристиян Николов прекара няколко месеца в следствения арест, а след излизането му на свобода под домашен арест стана известно, че той се е сгодил с приятелката си Симона Цанкова. Към днешна дата изгората на убиеца на Милен Цветков живее на семейни начала с него. Двамата обитават втория етаж на къщата на централната софийска улица „Любен Каравелов“. Имотът беше купен от майката на Кристиан – бизнесдамата Десислава Пешева – Николова срещу 2,5 млн. лв. през пролетта на 2015 г.

Заради бъдещата сватба мнозина предполагат, че Кристиан Николов и годеницата му ще се венчаят, за да бъде облекчено положението в затвора на убиеца на Милен Цветков. Затворници със семейства имат право на по-чести отпуски от пандиза, както и на по-продължителни свиждания.

Близки до Кристиан Николов обаче са категорични, че той искал да се ожени за голямата си любов Симона още преди да предизвика катастрофата, преобърнала изцяло живота му.

Присъдата от 9 години затвор на Кристиан Николов, постановена от две съдебни инстанции, е обжалвана от неговите адвокати, така че крайното решение ще бъде взето от Върховния касационен съд. Близките на Милен Цветков също обжалват присъдата, като според тях наказанието на Кристиан трябва да е по-тежко – между 15 и 20 г.

Преди месец, в последните си думи пред съдиите от Софийския апелативен съд, Кристиан Николов за първи път изрази съболезнования към близките на Милен Цветков и заяви, че се надява те да преодолеят тежката загуба.

„Не съм ползвал наркотици – нито тежки, нито леки. Моля съдът да отсъди съобразно закона и съдебната практика, а не според обществения натиск. Моля чисто човешки, отсъдете по съвест и ми дайте възможност да продължа живота си.

Разкайвам се горчиво за случилото се.

Моля да отмените присъдата на Софийския градски съд и да върнете делото на първа инстанция. Има един израз „Всеки носи своя кръст“. Аз ще нося своя до края на живота си“, каза в съдебната зала Кристиан Николов. Разкаянието му обаче не умилостиви магистратите. Адвокатите на милионерския син настояват, че той трябва да влезе в затвора най-много за 4 години.

По всяка вероятност окончателната присъда на Кристиан Николов ще бъде обявена следващата есен от Върховния касационен съд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тежка катастрофа с автобус с туристи в Свиленградско, има загинал и много ранени
Next: Станах на 90 години: След като чух разговора между сина ми и внука ми, най-накрая реших да живея за себе си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.