Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съдът не пожали пастира, подал фалшив сигнал за изчезнали туристи
  • Новини

Съдът не пожали пастира, подал фалшив сигнал за изчезнали туристи

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
fasfzfsdfwfewf.png

Районният съд в Карлово наложи постоянна мярка „задържане под стража“ на 25-годишния пастир, който подаде фалшив сигнал на тел.

112 за издирване на мъж и жена с травма на крака в Стара планина.

Решението на съда подлежи на обжалване в 3-дневен срок пред Окръжния съд в Пловдив.

Няколко дни спасители от Карлово, Сопот, Пловдив, Калофер и Троян проведоха издирвателни акции в района на връх Ботев и по всички маркирани пътеки от хижа „Равнец“ до връх Ботев.

Ако пастирът бъде признат за виновен, го заплашват до 2 години затвор.

Районна прокуратура-Пловдив привлече като обвиняем Наско Благоев, за това, че на 3 септември 2023 г. от местност „Дюсчал“ в Стара планина, в землището на гр. Карлово, е предал по мобилен телефон неверни повиквания за помощ и злополука – за бедстващи туристи, сред които и жена със счупен крак, по време на преход от хижа „Равнец“ към връх Ботев, като от деянието са настъпили значителни вредни последици.

Мъжът бил нает на работа като пастир на стадо и живеел в дървена къща в местността „Дюсчал“ в Стара планина в землището на гр. Карлово. На 3 септември 2023 г. от мобилен телефон с предплатена сим-карта той подал на тел. 112 сигнал, в който се представил с друго име и съобщил, че заедно със съпругата му, която била със счупен крак, се намирали в скалиста местност между хижа „Равнец“ и връх Ботев. Твърдял, че се били изгубили и бедствали, което не отговаряло на истината.

Незабавно е започнала издирвателна операция от планински спасители, която е продължила няколко дни. При проведено разследване от служители от РУ на МВР-Карлово е установено, че подаденият сигнал от пастира е бил неверен. На 7 септември 2023 г. мъжът е бил задържан от органите на полицията. Той е осъждан.

Благоев е задържан за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор. Предстои Районна прокуратура-Пловдив да внесе в Районен съд-Карлово искане за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фенклубът на Локомотив: Напусна ни едно голямо черно-бяло сърце
Next: Скръбна вест! Напусна ни един от най-успешните треньори в Пловдив

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.