Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Създателите на Фермата – Иван и Андрей: Да потвърждаваме, информацията отговаря на истината
  • Новини

Създателите на Фермата – Иван и Андрей: Да потвърждаваме, информацията отговаря на истината

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
ferasmtnastoast.png

Популярните телевизионни водещи Иван Христов и Андрей Арнаудов се похвалиха със сериозен напредък в кариерата си като продуценти.

Те обаче отчетоха, че това е свързано с раздяла с нещо, с което от години е свързан животът им. Популярният тандем трябва да приключи със своя офис, става ясно от публикация в Инстаграм.

„Няма невъзможни неща“ е фразата, с която започна нашата кариера. Затова когато видяхме надписа на тази врата – Anything is possible, разбрахме, че офисът зад нас, ще бъде наш.

Този офис ни донесе много късмет и с течение на времето ангажиментите ни много пораснаха.

Не изпускай тези оферти:

Екипът стана много по-голям и по-голям. Освен това догодина ще имаме нужда от цял кино отдел. Това налага да се разделим с този офис и да го продадем. Надяваме се, че и на вас ще донесе късмет“, споделиха Иван и Андрей във видео в социалните мрежи.

Към кадрите те публикуваха и по-подробен текст.

Ето какво пише в него:

„Време е да се разделим с нашия любим офис, в който се осъществиха проекти, любими на всички вас!

Екипът, както и новите ни проекти започват да се увеличават и се налага да намерим ново, по-голямо място. На бъдещите собственици можем да кажем само едно, в този офис наистина няма невъзможни неща, както е написано и на входа му!“.

Двамата продуценти направиха фурор през годините, развивайки различни проекти. Последният от тях е предаването „Фермата“, реализирало няколко много успешни сезона. Преди това двамата направиха „Сблъсък“, „Къртицата“, сериала „Съни бийч“ и други, припомнят от vihrogon.bg.

Офисът е 330 квадратни метра и се намира в престижния квартал „Лозенец“.

Вътре разполага със заседателна зала и работно табло за задачи, на което Иван пише „Само Левски“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Андреа-Ето сега ще ви кажа цялата истина за моята любов с Кубрат Пулев
Next: Георги Петков – Гого от Игри на Волята: Да, изтеклата за мен информация отговаря на истината

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.