Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругата на Навални с първи думи след смъртта му
  • Новини

Съпругата на Навални с първи думи след смъртта му

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2024
sdfbdfbdgfjghkghk.png

Съпругата на Алексей Навални с първи думи след информацията за смъртта на руския опозиционер.

„Не знам дали да вярвам, или не на тази ужасна новина, която получаваме само от руски правителствени източници”, каза Юлия Навалная.

Тя коментира, че в продължение на много години не може да се вярва на руския президент Владимир Путин и на правителството му: „Те винаги лъжат”, е мнението ѝ.

„Но, ако това е вярно, искам Путин и всички около него да знаят, че ще бъдат държани отговорни за всичко, което направиха на нашата страна, на моето семейство.

И този ден ще дойде съвсем скоро”, категорична е Юлия.

Съпругата на Навални призова за обединение международната общност и всички хора, за да „победят това зло”.

Речта ѝ на Мюнхенската конференция беше посрещната с аплодисменти и овации от публиката.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски коментира новината за смъртта на руския опозиционер Алексей Навални в наказателна колония, пише УНИАН.

Както отбеляза украинският лидер по време на съвместна пресконференция с германския канцлер Олаф Шолц, Навални е убит по лична заповед на руския държавен глава Владимир Путин.

„Току-що стана известно, че Алексей Навални е починал в руски затвор. Очевидно той е убит от Путин, както хиляди други, които са били измъчвани заради това едно същество. Путин не го интересува кой ще умре, стига да запази позицията си“, заяви Зеленски.

Президентът добави, че Путин трябва да загуби всичко, за да не продължи престъпленията си.

„Колкото и да е трудно и каквито и да са предизвикателствата, винаги трябва да помним: животът може да бъде защитен само в единство. Путин винаги убива. Самият той е война. Той няма да спре. Той може само да бъде спрян. И само заедно, в сътрудничество“, подчерта Зеленски.

На 16 февруари опозиционният политик Алексей Навални издъхна в руска наказателна колония. Федералната служба за изпълнение на наказанията (ФСИН) съобщи, че Навални внезапно се е разболял след разходка. Лекарите не успели да го съживят.

През зимата на 2021 г. руските власти изпратиха в затвора лидера на Фондацията за борба с корупцията Алексей Навални за две години и осем месеца. През 2022 г. присъдата му беше увеличена, добавяйки още девет години затвор по обвинения в измама. През юни в Руската федерация започна нов процес срещу Навални – опозиционерът е обвинен в „екстремизъм“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е огромна! Загиналият в катастрофа в Айтос оставя жена и малко момиченце
Next: Лиляна Павлова отново бременна! Кой е бащата

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.