Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сърцето на мъжа се разбило, когато разбрал къде ходи кучето му всеки ден
  • Новини

Сърцето на мъжа се разбило, когато разбрал къде ходи кучето му всеки ден

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
dfghfghrtrtr.jpg

История за истинска любов, вярност, преданост и дълг.

Понякога животните са способни да проявяват много повече човешки чувства от самите хора. Това е кучето Цезар и неговият стопанин Ал Илхан. Мъжът започнал да забелязва, че кучето сутрин кучето отива някъде. Той решил да го последва и разбрал тъжната му тайна.

Илхан последвал кучето през почти целия град, чак до покрайнините. Цезар не спрял и хукнал нанякъде. И тогава човекът разбрал всичко.

Убедил, че е прав, когато видял, че кучето идва на гроба на баща му Мехмет Илхаман. Преди две години старият Мехмет бил парализиран, лекарите го посъветвали да си вземе куче помощник и той осиновил Цезар от приюта.

Обикновеното, но много очарователно куче много се привързало към стопанина, помагал на стареца, но един ден Мехмет бил откаран в болницата и никога не се върнал у дома.

Цезар загубил човека, който имал най-голямо значение за него. Но дори и след смъртта на най-добрия му приятел, любовта и лоялността на животното не избледнели.

След години на болест, която го беше парализирала, 79-годишният Мехмет Илхан починал в болница близо до дома си в Бурса, Турция. През последните две години от живота му Цеза бил верен спътник на Мехмет, така че смъртта му било особено сърцераздирателна.

„Заради парализата на баща ми те имаха различен вид връзка“, казва синът на Мехмет Али пред The Dodo. „Когато баща ми беше в болницата през последните си дни, Цезар спря да яде.“

И все пак пак никой не можел да очаква това, което се случило след това.

Погребението

След като тялото на Мехмет пристигнало у дома, Цезар останал наблизо, отказвайки да помръдне. Когато се образувала процесия, за да пренесе ковчега до местната джамия за погребението, кучето настояло да води по пътя.

По време на церемонията Цезар седял до ковчега, тъжно увесил глава. Така си останал през цялото време.

„Никой не можеше да го докосне, докато баща ми не беше отнесен в гроба и не беше погребан“, казва Али.

Малкото куче сега живее у дома с Али, но сърцето му все още тъгува за Мехмет.

Всеки ден след погребението Цезар пътува през града до мястото на погребението, за да седи до своя стар приятел.

Али забелязал, че Цезар ще изскочи през вратата, когато тръгвал за работа, но едва когато решил да го последва един ден, разбрал какво се случва.

Хората, които работят на гробището, казват, че първото нещо, което прави сутрин, е да посети гроба на баща ми“, споделя Али.

Не е ясно колко дълго ще продължат ежедневните поклонения на Цезар или дали той някога ще се излекува напълно от загубата. Във всеки случай обаче Али обещава, че винаги ще се грижи за малкото кученце.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудесна изненада! Добавки за 774 хил. пенсионери! Ето кои ще я вземат
Next: Майката на Дебора: Не се чувства много добре, аз като майка виждам един празен поглед

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.