Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сърцето на Слави се къса-Бутат родната му къща
  • Новини

Сърцето на Слави се къса-Бутат родната му къща

Иван Димитров Пешев януари 1, 2023
svasldasdksadosa.png

Родната къща на Слави Трифонов в плевенското село Тодорово, по-известно със старото си име Учиндол, ще бъде срутена до основи, пише“Уикенд”.

За операцията вече са ангажирани няколко фадроми, чиято задача е буквално да не оставят камък върху камък от двуетажната постройка на ул. „Кирил и Методий“ 33, в която шоуменът е направил първите си стъпки.

Терасата, която гледа към улицата, и до днес e забележителност според хората в селото.

По-възрастните си спомнят, че оттам Дългия изнасял пред свои връстници първите си импровизирани концерти. Скоро балкона няма да го има, а на мястото на разрушената сграда предстои да се появи фотоволтаична централа. Зад инвестицията от стотици хиляди левове за поставяне на слънчеви панели не стоят Слави или неговите роднини.

Проверка  показва, че Дългия още през март тази година е успял да изтъргува родния си дом. Цената, срещу която Слави ce e разделил с родната си къща e едва няколко хиляди лева, буквално нищо за него. В кариерата си като тв водещ той е изкарал милиони левове.

Съседи на Дългия от село Тодорово разказват, че цената на запустялата двуетажна постройка няма как да е по-висока. След като бащата на Слави Тодор почина през 2017 г., къщата остава пуста. Майка му Здравка се премества в Плевен при сестра му. Оттогава в имота почти не е стъпвал човешки крак.

Веднъж прежалил родния си дом, за Слави Трифонов явно няма проблем да скъса окончателно с миналото си. Така в началото на март тази година къщата е продадена на плевенчанката Симона Горанова. Новата собственичка няма намерение да налива пари, за да възстанови съборетината.

Вместо това Симона вече e ангажирала тежка техника, която да бутне постройката и да извози строителните отпадъци на близкото сметище. Следва и операция по разчистване на огромния двор с площ 3,7 декара, върху който трябва да се разположат сльнчевите панели.

Според експерти инвестицията за тяхната покупка от близо половин милион лева бързо ще се изплати. Веднъж поставени и свързани към преносната мрежа, токът от фотоволтаиците излиза буквално без пари.

При космическите цени на енергията през последните месеци централата ще си избие вложените средства само за 5-6 години, a самите слънчеви панели могат да работят около две десетилетия.

 

Новата собственичка на руината Симона. Горанова вече е регистрирала и фирма, чрез която да осъществи проекта за слънчева централа.Очаква се помощ да ѝ окаже и известен бизнесмен, тъй като Горанова няма нужните пари. Все пак тя до момента обитава очукана панелка в краен плевенски квартал. За сметка на това пък има купен евтино огромен парцел близо да трафопост, който е напълно подходящ за централа. Така двамата съдружници бързо постигат договорка как да си разпределят участието в бъдещия проект.

Хора от селото разказват, че Симона и нейният партньор изчаквали да стане пролет, за да вкарат фадромите в бившия дом на Слави Трифонов

Continue Reading

Previous: Откриха мъртва Жанета, която избяга от психиатрията в Пловдив
Next: Семейството на Пеле не е разкрило на майка му, че той е починал

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.